Разходите на предприятието винаги се свързват с някаква количествена единица. Тя се нарича единица на разходи и разходите се определят за нея.
Единицата на разходи е обект, функция или дейност на предприятието, с който или която се свързват определени разходи. Обектът може да е звено, сегмент, или продукт на предприятието. Най-често използваните единици на разходи са продуктите на предприятието. В предприятието могат да се дефинират много различни единици на разходи с цел да се определят разходите за различни продукти, дейности, функции или да се вземат различни управленски решения.
Центърът на отговорност е област на активност в организацията, за чието управление са делегирани правомощия на даден субект, който носи отговорност за конкретната дейност за определен период. Центровете на отговорност са сегмент от неформалната организационна структура. Те се формират за определено време за целите на управлението на предприятието. Центровете на отговорност не съвпадат задължително със звената от формалната организационна структура на предприятието. Един конкретен център на отговорност може да включва в себе си няколко звена на предприятието.
Най-често използваната класификация на центровете на отговорност е:
- центрове на разходи;
- центрове на печалба;
- центрове на инвестиции.
Центровете на разходи са най-малките области на отговорност в предприятието. Центровете на разходи генерират разходи и не формират директно приходи от продажбата на стоки и услуги. Ръководителите на тези центрове са оторизирани да управляват единствено контролируемите разходи на тези сегменти за определен период.
При традиционния подход непреките производствени разходи се обхващат по функционални центрове на разходите към момента на тяхното възникване. В литературата са известни три основни типа функционални центрове на разходите:
- център на разходите по обща организация на производството;
- центрове на разходите по спомагателни звена;
- центрове на разходите по основни производствени звена.
Някой автори класифицират центровете на разходи в зависимост от това дали връзката между входящите ресурси и резултатите от дейността им за даден период може да се опише математически. Те ги делят на :
Стандартни центрове на разходи – това са центрове на разходи, при които съществува ясно дефинирана връзка между входящите ресурси и резултатите от дейността им (цеховете в производствените предприятия или обслужване на клиенти в банките);
Нестандартни центрове на разходите – това са центрове на разходите, при които не съществува ясно дефинирана връзка между входящите ресурси и резултатите от дейността (пример – правните, административните, маркетинговите и научно-изследователските отдели).
Друга по ясна и приложима класификация на центровете на разходи е тази от гледна точка на дейностите на центровете. По този критерий те могат да се делят на:
- основни центрове на разходи – в които протича част или целия трансформационен процес на предприятието;
- спомагателни центрове на разходи – създават услуги, които са необходими за функционирането на основните центрове.
На определени междинни периоди и задължително към края на отчетния период непреките производствени разходи се разпределят с цел да се включат в себестойността на отделните продукти или поръчки. При разпределянето на тези разходи се съблюдава следната методика:
• Първи етап: разпределение на разходите по обща организация на производството между спомагателните и основните производствени звена. Като база за разпределение се използват фактори, от които в най-голяма степен зависи размера на конкретните производствени разходи.
• Втори етап: разпределение на разходите, акумулирани по спомагателни звена между основните производствени звена. При това разпределение могат да се отчитат извършените взаимни услуги между спомагателните звена, но може и те да бъдат пренебрегнати и игнориране от процеса на разпределение. Като база за разпределение се ползва обема на извършените услуги от спомагателните звена, изразен в съответни мерни единици (човекочасове, киловат часа и др.);
• Трети етап: разпределение на разходите, акумулирани по основни производствени звена между обектите на калкулиране (отделните продукти или поръчки). Традиционните бази за разпределение са:
- преки материални разходи по количество или стойност –
- преки трудови разходи по количество или стойност –
- обща сума на преките разходи –
- отработени машиночасове –
- комбинирана база, при която за отделните видове непреки производствени разходи се подбират специфични бази –
Ключово понятие при разпределението на непреките производствени разходи в себестойността припадаща се част. Това е онази част от разхода която, се отнася към дадена единица на разход.
Най-често разпределителните бази се класифицират по три различни критерия. Това са:
- обхват на разпределителните бази (брой единици на разходи за които се отнасят базите);
- момент или период за който се отнасят разпределителните бази;
- брой фактори формиращи разпределителната база.
От гледна точка на обхвата разпределителните бази биват:
Общи разпределителни бази;
Индивидуални разпределителни бази.
От гледна точка на момента разпределителните бази биват:
Планови разпределителни бази;
Фактически разпределителни бази;
От гледна точка на факторите:
Еднофакторин разпределителни бази;
Многофакторни разпределителни бази.
