Две са предметните характеристики, които открояват и два подхода за същността и съдържанието на управленския процес
- функционалният
- кибернетичният
Първият е свързан с името на френския мениджър Анри Файол и неговите последователи, известни като представители на “класическата административна школа на управлението”. Той предлага управленската дейност да бъде обособена в отделен предмет на изследване, същевременно разкрива основните функции на управлението, които са общи за всеки управленски процес.
Норберт Винер. Втория подход е свързан с американския учен, който поставя началото на науката “Кибернетика” и кибернетичната концепция с това, че управлението, независимо от веществената и енергетичната характеристика на системите, се разглежда като информационен процес.
Управлението като взаимообвързани управленски функции. Функциите на управлението, които отразяват чертите на самото управление най-често се разглеждат в два аспекта:
- форма на проявление на целенасоченото въздействие върху обекта на управление
- стадии на управленския цикъл
Управлението като целенасочено въздействие. Същността и съдържанието на основните функции на управление се разкриват от гледна точка на целенасоченото въздействие на управляващата подсистема върху управляваната подсистема, при което може да има два реални варианта на въздействие -– цялата управляваща подсистема да въздейства на цялата управлявана подсистема и част от управляващата подсистема да въздейства върху част от управляваната подсистема. На тази база в управляващата подсистема може да разграничим функции на управление, които са форма на проявлението на целенасоченото въздействие върху обекта на управлението. Тези функции са съставни части на процеса на управлението във всички негови равнища на управление.
- планирането представлява форма на проявление на целенасоченото въздействие върху хора и колективи от хора. То предвижда разработване и постановка на цели и задачи в сферата на управлението, а също и определяне на пътищата и средствата за реализиране на плановете за достигане на поставените цели
- организирането предвижда създаването на нови и подреждането на функциониращи организационни структури за управление като елементи на процеса за реализиране на плановете.
- мотивирането подбужда към действия, които осигуряват ефективност на дейността на системата за управление
- контролирането – системно наблюдаване на дейността на хората за разкриване на отклоненията от установените норми и правила, изисквани в процеса на реализация на плановете.
Управлението като стадий на управленския цикъл.
Всеки управленски цикъл има някакви времеви граници и се осъществява в последователен стадии, изпълнени с функционално съдържание
- целеполагането е условно начало на управленския процес и е първа фаза и основна функция на управлението. Това е стратегическа функция – ядро в управлението. Формулира цели, които се поставят от висшите равнища на управление на организацията.
- планирането определя пътищата и средствата за реализирането на поставените цели. В плана поставянето на една цел се реализира чрез изпълнението на десетки планови показатели
- организирането създава необходимите организационни условия за изпълнение на плана и оттам на целите, или най-кратко процес на усъвършенстване на организацията
- контролирането е фаза, чрез която се извършва проверка на онова, което е трябвало да се постигне чрез плановите и организационните решения. Чрез него се съпоставя планираното с фактическото състояние на обекта
- регулирането е фаза, чрез която се преодоляват установените регулационни проблеми на фазата контролиране.
Управлението като информационен процес.
- получаване на информация в органа на управление (входяща информация)
- преработване на информацията (систематизиране на информацията по определени критерии; съставяне на варианти; програмиране на взетото решение)
- предаване на информацията (програмата за изпълнение)
- обратна връзка
Управлението в своята дълбока същност е информационно въздействие и взаимодействие.
