У нас ДДС има за нормативна основа Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Този закон заедно с Правилника за прилагането му е в сила от 01.04.1994 г. От 01.01.1999 г. влезе в сила нов закон за ДДС.
ДДС е косвен данък, който се включва в ценатана реализираната стока и услуга и формира крайната продажна цена, която се заплаща от крайния потребител. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане. Той се постига чрез прилагането на единна тарифна ставка от 20% за всички стоки и услуги, еднакъв подход към местни и вносни стоки, липсата на преференции, с изключение на освободени сделки.
Съгласно ЗДДС всички физически и юридически лица, облагаемият оборот на които превишава 50 000 лв. за предходните 12 месеца без текущия, са длъжни да се регистрират по ЗДДС. Това е т.нар. “регистрационен праг”. Той цели да не попаднат в групата на регистрираните лица дребните търговци, т.е. да има по-малко регистрирани лица, за да може по-лесно да се контролират и да няма източване на данъчен кредит. Отнася се до задължителната регистрация.
ЗДДС дава право на доброволна регистрация, ако общият облаагаем оборот надхвърля 50 000 лв. за последните 12 месеца без текущия. Доброволната регистрация осигурява по-благоприятен режим при износ на стоки и услуги както и при закупуванена скъпоструващи машини, технологии и суровини; възможност да са равностойни партньори на регистрираните лица, което им позволява по-лесно и бързо да реализират стоките и услугите си.
Прекратяване (дерегистрация)
Дерегистрацията е задължителна или доброволна. Задължителната се извършва, когато облагаемият оборот на лицето за предходните 18 месеца е под 50 000 лв., а доброволната се осъществява, когато общият оборот за предходните 18 месеца е под
75 000 лв., но над 50 000 лв.
Данъчен кредит
Като данъчен кредит се разглежда сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне, ако отговаря на определени условия. Това е предварително внесен данък при покупката от дадено лице на стока или услуга, който се приспада от данъка, включен при продажбите на същото лице.
Пример: Търговец, регистриран по ЗДДС, купува стоки за 200 лв. След преработката им в рамките на същия данъчен период ги продава за 500 лв. Определете данъчния кредит и данъчното задължение на регистрираното лице.
Закупува стоки 200 лв.
Начислява ДДС 40 лв. (данъчен кредит)
Заплаща 240 лв.
Реализира продукция 500 лв.
Начсилява ДДС 100 лв.
Получава 600 лв.
Данъчно задължение = 100 - 40 = 60 лв.
За да придобие право за приспадане на данъчен кредит, трябва да са налице следните условия:
1) получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на извършване на данъчното събитие;
2) данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице към датата на издаването на данъчната фактура;
3) доставката, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4) данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в държавния бюджет по съответната сметка;
5) получателят да притежава данъчна фактура.
Условията, при които не се получава право на данъчен кредит са следните:
1) стоката или услугата е за представителни мероприятия;
2) когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, освен случаите, когато лицето извършва основна дейност с тях;
3) когато стоката или услугата се използват за извършване на освободени доставки;
4) когато стоката е отнета в полза на държавата.
Обект (предмет) на облагане с ДДС
Всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение територията на страната и извършени от данъчно задължено по този закон лице.
От 2002г. се облага туриситическият пакет от услуги, предоставени от туроператор или туриситически агент, който ще се ползва в страната ни от чуждестранно лице.
Субект - Данъчно задължено лице (платец)
Това е всяко лице, което извършва икономическа дейност, която е обект на облагане и е регистрирано по ЗДДС. Също така като платци се третират и вносителите на стоки, независимо дали са регистрирани по ЗДДС лица или не.
Не са данъчно задължение лица държавата; държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършени от тях дейности; физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудови правоотношения; физическите лица, които не са ЕТ за осъществяваната от тях дейност, регламентирана със закон по управление и контрол на юридически лица.
Данъчна основа
Е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя от сумата, дължима на доставчика от получателя в лева, без данъка и увеличена с всички данъци и такси плюс акцизи, ако стоката е акцизна; всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, както и разходите за транспорт, застраховка и други.
При внос на стоки - митническата стойност в лева, увеличена с мита, митнически такси и други платени такси на митническия граничен пункт.
Данъчна ставка
При ДДС има две данъчни ставки - основна (20%) и специфична (0%).
Нулевата данъчна ставка се използва при доставките за износ. Разликата между освободените доставки и нулевата данъчна ставка се изразява в следното: при нулевата данъчна ставка се запазва правото на приспадане на данъчен кредит, докато при освободените доставки не се начислява данък, но и не съществува право за приспадане на данъчен кредит след извършената доставка.
Начисляване и определяне на данъка
Начисляването на данък по ЗДДС става от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него доставка в срок до 5 дни. Определянето на размера на данъка се извършва като се използва следната формула:
1) ДДС = (С х 20)/100 С - стойност на доставката без ДДС
2) ДДС = (ЦР х 20)/120 ЦР - цена на реализация (продажна цена с включен ДДС)
Начисляването на данък при внос на стоки и услуги става от митническите органи като данъчната основа включва митническата стойност, митния сбор, акциз, ако стоката е акцизна.
Доставка - прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършване на услуга, когато се извършва с насрещна престация на основание на сключена сделка.
Стока - всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите като законно платежно средтво.
Услуга - всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.
Доставчик - лице, което прехвърля собственост върху стока или учредява други вещни права върху стока или извършва услуга.
Получател - лице, приемащо фактически (придобива) собствеността върху стоките или други вещни права върху тях или извършва услуга.
Облагаеми доставки
Като такива доставки се разглеждат всички доставки на стоки и услуги, извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение територията на страната. Износът, извършен от данъчно задължено лице и доставката на благородни метали, по която получател е БНБ също се третира като облагаема доставка.
Освободени доставки
Това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната; доставки и действия, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност; износът на стоки и услуги, посочен изрично в ЗДДС; доставките на стоки, намиращи се в антрепозитните складове под митнически контрол.
В ЗДДС са посочени изрично освободените доставки:
1) свързани със земя;
2) наем на сгради за жилища;
3) финансови услуги - отпускане на кредит срещу лихва, управление на депозити и РС, управление на инвестиционни фондове, безкасови плащания, операции с валутни ценности и други;
4) застрахователни и презастрахователни услуги;
5) социални и здравноосигурителни услуги;
6) доставка на социална помощ;
7) здравни услуги, предоставени от Здравно осигурителна каса;
8) лекарствени средства, регистрирани в съответната листа на позволените лекарствени средства;
9) образователни и културни услуги, финансирани от държавния бюджет или от общински бюджети и реализирани по утвърдени от Министерство на образованието учебни програми;
10) правни услуги;
11) прехвърляне на предприятия;
12) разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата;
13) безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините;
14) правни действия по обезпечаване на вземания;
15) доставки по Кодекса на труда;
16) дарения;
17) хазарт;
18) някои доставка на селскостопански стоки - фуражи;
19) доставка на културни ценности и продажба на билети (цирк, музикално-сценични спектакли и концерти) - кинобилети се облагат с ДДС.
При внос на стоки и услуги ДДС не се дължи в случаите:
когато това е ратифицирано с договор по съответния ред;
когато стоките влизат от място извън територията на страната в свободните зони, свободните складове и търговските обекти за валутна търговия;
когато се внася инвестиционно злато;
когато се внасят безвъзмездни помощи.
Данъчен период
Данъчният период представлява период от време, след изтичането на който данъчно регистрираното лице е длъжно да подаде Справка-декларация, в която да опише резултатите от този период. В момента за всички данъчно регистрирани лица данъчният период е едномесечен.
Внасяне на данъка
Когато за определен данъчен период, общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава сумата на данъчния кредит, разликата представлява данък за внасяне.
Прихващане, приспадане и възстановяване на данъчния кредит
Когато за определен данъчне период от време, общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява данък за прихващане, приспадане или възстановяване.
Например:
1. Закупува материали и суровини 500 лв.
2. Начислява ДДС 100 лв.
Заплаща: 600 лв.
3. Реализира готова продукция 200 лв.
4. Начислява ДДС 40 лв.
Получава: 240 лв.
Данък за възстановяване = 100 - 40 = 60 лв.
Приспадането на този данък (предплатен) става като се спазват следните процедури:
1) Ако лицето дължи други данъци и такси към държавата, то те се прихващат от тази сума.
2) Ако и след това остане данък за възстановяване, от него се приспада дължимият ДДС за следващите 6 едномесечни поредни периода.
3) Ако и след това остане данък, той се възстановява в 45-дневен срок.
Основни документи, свързани с отчитането на ДДС
Данъчната фактура е основен отчетен документ за контрол в системата на ДДС. Тя е свързана както с определянето на данъчното задължение на изпълнителя, така и с правото за приспадане на данъчен кредит от получателя. Данъчна фактура може да издава само изпълнителят на доставката, който е регистрирано лице. Когато не се поисква данъчна фактура, се издава опростена фактура.
Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато не е поискана; при износ (в някои случаи); при безвъзмездни доставки; при доставки на стоки втора употреба. В нея се вписва сумата на доставката с включен ДДС.
Справка-декларация се подава след изтичането на всеки месец в 14-дневен срок. Лицата, които извършват облагаеми и необлагаеми доставки, попълват Справка-декларация и Годишна справка-декларация за календарната година в срок до 15.04 на следващата година. Данъчно регистрираните лица водят и Дневник за покупките и Дневник за продажбите.
Данъчни проверки
ДДС се начислява и събира по безобложен начисн. Ето защо задачата на данъчните органи е да правят периодични проверки на изчислявания от данъчно регистрираното лице данък. В това число проверки се правят и по сигнал. Съставя се акт, в който се отбелязва наличие или липса на нарушение. Връчва се в 7-дневен срок, а в 14-дневен срок регистрираното лице може да го обжалва. За нарушения, установени при проверката, се налагат глоби.
Внасяне
ДДС се внася в 14-дневен срок след подаване на Справка-декларация. Той е приход за държавния бюджет и не се поделя между общинския и държавния бюждет.
