Оценката на работното място (длъжността) е специфична административно-управленска дейност. Тя е обособен етап в процеса на определяне на заплатите по трудов договор и оказва огромно влияние върху дейността по определяне на базовия размер на заплатите, както и съществена роля и отражение при определяне на брутното трудово възнаграждение.
Дейността по оценка на работните места е свързана и пряко отговаря на изискването на принципа “за равен труд – равна заплата”.
При оценката на работните места (длъжността) се установяват различията в нормативния разход на труд и съответно вертикалното подреждане на работните места в определен йерархичен ред на базата на:
Установяване на качествените различия в труда (сложността на изпълняваните работи) по длъжности, включително отразяването и на условията на труд;
Установяване на различия в квалификацията на отделните работници и служители, обусловена от различията в сложността на изпълняваната работа.
Сложността на труда може да се определи като способност на работната сила на индивида да извършва определена по степен на сложност работа, което се предопределя от:
Специалните знания на наетите работници и служители придобити в процеса на обучение и производство;
Професионалните умения и трудови навици (квалификацията).
Придобиването на способността да се влага определен по степен на сложност труд е свързано с изразходването на определено количество труд и средства, изискване, което се обуславя от необходимостта за овладяването на дадена специалност и придобиване на определена квалификация за една и съща професия. Обучената, квалифицирана работна сила, при своето ефективно функциониране, пренася в готовия продукт по-голяма стойност от неквалифицираната. В този смисъл величаната на трудовото възнаграждение на висококвалифицираните работници и служители може да се изрази чрез следната зависимост:
ТВвк/рс/ = ТВмк/рс/ х Кк/кткрс/
където:
ТВвк/рс/ - трудово възнаграждение на високо квалифицираните работници и служители;
ТВмк/рс/ - трудово възнаграждение на работниците и служители с минимална квалификация;
Кк/кткрс/ - корекционен коефициент отразяващ различието в количеството на труда изразходван от квалифицирания спрямо неквалифицираните работници и служители.
Оценката за различията в качеството на труда по работни места се установява пряко или косвено. Използва се специфичен оценъчен инструментариум, на базата на показатели, критерии, свързани със сложността на труда, с отчитане качеството на работната сила (подготовка и квалификация) и показатели за отчитане на получените производствено-стопански резултати.
Най-общо методите и практическите средства за установяване различията в качеството на труда (оценяването на длъжностите) могат да се разграничат на:
- експертни (сумарни) методи;
- аналитични (точкови) методи.
При сумарния метод: качеството, сложността на труда, влаган по длъжности на отделното работно място, се оценява глобално, обикновено от експерти в съответната област.
При сумарния метод: качеството, сложността на труда, влаган по длъжности на отделното работно място, се оценява глобално, обикновено от експерти в съответната област.
При оценката на длъжностите се използват редица методи, практически средства и показатели като:
• време на работната сила за придобиване на съответната професионална подготовка;
• степенуване по рангове;
• класификация на длъжностите по квалификационни степени (разряди);
• оценка на сложността на работата по фактори и т.н.
Сумарният метод за оценка на сложността на труда се характеризира с висока степен на субективизъм. Той не съдържа достатъчно твърди и обективни критерии за оценка на качествените различия в труда. Този метод изцяло се опира на емпиричната оценка на един или няколко експерта, поради което се нарича още експертен метод. Към най-значимите разновидности на този метод се посочва използването на показателя – време за получаване на професионална подготовка от страна на наетите работници и служители, което се измерва чрез времето необходимо за тази подготовка.
При прилагането на сумарния метод се използват подходи като:
• степенуване по рангове;
• класификация по степени;
• сравнения по двойки – при този подход всяка оценка на отделно работно място се отнася и сравнява с оценките на останалите работни места, и на база получения брой точки се прави количествено съизмерване;
• методът на редовете – осъществява се чрез цифрово сравнение от експерти на извършването във фирмата различни работи;
• методът на оценка на работите чрез разпределението им по квалификационни степени (разряди).
Аналитичният метод за оценка на труда изисква прилагането на съвършено друг подход, изискващ преди всичко подробно анализиране, разчленяване и детайлизиране на трудовия процес. Извършва се избор на показатели и критерии, чрез които конкретните различия в труда по работни места се отстраняват и пренебрегват и на базата на качествено еднородна основа количествено се оценяват и сравняват разнородните работни места. Използвайки съвкупност от показатели, степени и фактори, оценителите с помощта на точно определен брой точки имат възможност да сведат качествените различия в длъжностите до една еднородна точкова субстанция, при която получават конкретен количествен израз и оценка.
Анализът на всеки трудов процес показва наличието на точно определени функции, характерни за всяко проявление на сложността на изпълняваните работи:
• време за образователна подготовка и степен на квалификация на работната сила;
• програмиране на резултата и степен на пресмятания, извършвани в процеса на труда;
• подготовка и използване на предметите и оръдията на труда;
• настройка и управление на оръдията на труда;
• обслужване на оръдията на труда.
При всеки трудов процес, анализът показва, че могат да бъдат открити общи черти, действия и характеристики, позволяващи тяхното причисляване към една от посочените по-горе функции. Всяка от тези функции има различна степен на проявление, но едновременно с това то позволява детайлизиране и разчленяване на общия трудов процес по елементи, позволяващи тяхното количествено съизмерване.
При изпълнение на посочените функции, действията на работниците и служителите могат да бъдат разграничени, категоризирани и степенувани на различни равнища най-общо на:
• елементарни;
• нормално сложни – изискват известно предварително обучение;
• много сложни – изискват продължително обучение.
Специфичният характер на функциите и дейностите, изпълнявани от служителите в стопанските единици налага използването на по-особен и специфичен подход при оценка на сложността на техния специфичен труд. За целта дейността на служителите (специалисти и ръководители) може да се оцени по следните признаци:
• обхват и структура на дейността;
• степен на самостоятелност при изпълнение;
• степен на повторяемост на работата;
• сложност и качество на произвежданата продукция;
• сложност на прилаганата технология;
• степен на отговорност;
• организационно-управленски връзки и подчиненост.
Оценката на сложността на труда по длъжности на базата на аналитичния подход се извършва посредством специфичен механизъм, съдържащ следния инструментариум и методически средства:
• избор и утвърждаване на фактори, които най-пълно и достоверно могат да характеризират и оценяват качествените различия в труда;
• дефиниране на показатели, степени и критерии за оценка;
• определяне на важността на отделните показатели;
• проектиране и избор на точкова система за оценка;
• разработване на схема определяща базисните нива на степените на сложност на работите и изграждане на йерархична стълба за диференциация и тарифиране на основните заплати.
Разликата в броя на точките за определените длъжностни степени е средство за количествено оразмеряване на всяка длъжност чрез отнасяне и утвърждаване на определен брой точки за отделна степен.
Един от методите на аналитичната оценка е:
Системата за пряка парична оценка – предвижда сравняването на работи с различна сложност по пет фактора:
умствени изисквания;
физически изисквания;
квалификация;
степен на отговорност;
условия на труд.
По този метод се сравняват преди всичко определени ключови видове работи или типичните за дадения вид производство, а не всички, които се извършват във фирмата. Оценката се извършва от комисия от експерти чрез сравняване по всеки от посочените фактори.
Друг аналитичен метод е методът за оценка на факторите по степени. При него първо се определят броя на степените на сложност за всеки фактор и се изготвя характеристика. После се изгражда скала за оценка в точки по всеки фактор и се оценяват всички извършвани от стопанската единица работи в зависимост от степента на тяхната сложност по всеки фактор.
