Пазарната икономика, независимо от предимствата си, е предпоставка за проява и на негативни явления. Най-често такива са:
- неравномерно разпределение на доходите
- неправилно използване на ресурсите
- монополизиране на част от пазарите и други
За да се създадат оптимални условия за отделните сектори в икономиката дори и при пазарната икономика държавата активно се намесва. Тази намеса не означава, че се завръща тоталитаризма. Най-често държавата определя граници, в които създадените структури функционират. По този начин всяко предприятие самостоятелно и свободно избира начина си на функциониране и управление, но те се извършват в границите на предварително определени параметри. Държавната намеса в икономиката е различна за отделните сектори. Характерно за целия свят е, че държавната намеса е най-голяма в аграрния сектор. Основните причини и предпоставки са следните:
1) Аграрният сектор е със стратегическо значение, тъй като създаваната продукция е жизнено важна. Всяко общество и правителство се стреми със собствено селскостопанско производство да осигури изхранване на населението;
2) Типично за селскостопанското производство е несигурността и нестабилността му. Те са свързани със зависимостта на селскостопанското производство от климатичните условия, от разпространението на болести и неприятели, от вредители по селскостопански култури и животни. Нестабилността и несигурността е свързана и с наличието на времева пауза между влагането на капитали и получаването на резултати от тях. Тази нестабилност и несигурност се създава и от наличието на голям брой селскостопански производители, всеки от които трудно може да влияе върху пазарните механизми на търсене и предлагане;
3) Развитието на технологичния прогрес влияе върху селскостопанското производство като непрекъснато увеличава произведената продукция. Излишният капацитет поставя на дневен ред въпроса при сравнително фиксирано търсене, обществото какво да прави с излишната продукция. Този излишен капацитет неравномерно се проявява в отделните региони на страната и особено за някои храни;
4) Излишният капацитет за някои държави не се проявява, тъй като при тях селскостопанските ресурси са ограничени. Особено това е характерно за някои неблагоприятни в страната или за цели държави в Африка. Именно затова е необходимо правителствата или да ограничават селскостопанското производство, или да регулират оптималното използване на селскостопанските ресурси;
5) Държавната намеса в селското стопанство особено е необходимо поради ниските доходи на селскостопанските производители.характерно за целия свят е, че селскостопанските доходи са около 70% от средните доходи на работещите в други сектори на икономиката. Това именно налага правителствата да използват специфични механизми за увеличение или гарантиране на селскостопанските доходи;
6) Селскостопанското производство е жизнено важно. Това от своя страна означава, че държавата трябва да защити интересите на консуматорите.
Целта е да не се позволи на пазара да се търгува с некачествена селскостопанска продукция. Успоредно с това, чрез държавната намеса може да се регулира ценообразуването на селскостопанските продукти. Така цените на тези продукти биха били приемливи за консуматорите. От друга страна доходите на консуматорите не са еднакви. Това поражда необходимост правителствата да разработват специфични програми за подпомагане на най-бедните слоеве на населението.
Всичко посочено подсказва, че в селското стопанство държавата винаги ще се намесва много по-активно, отколкото в другите сектори на икономиката.
