Международната търговия със селскостопански продукти може да бъде променена главно в резултат на националната аграрна политика. В резултат на правителствената интервенция в една страна световните цени на селскостопанските стоки не се проявяват като равновесни пазарни цени. Така на практика националните аграрни политики пораждат икономически деформации на международния пазар. Различните типове аграрна политика и различните икономически лостове могат да имат пряк или косвен ефект върху международната търговия. В международната практика мерките, които имат косвен ефект много трудно могат да бъдат определени. Отделните типове аграрна политика по-често имат пряк ефект върху международната търговия. Най-силно деформиращо влияние върху международната търговия има политиката за поддържане на високи цени на производителите, дори и в страни с ниска степен на самозадоволяване политиката за поддържане на цените на производителите пряко влияе върху международния пазар. Тя разширява скъпоструващото национално производство и ограничава по-евтиния внос. Политиката за поддържане на по-високи цени за производителите пряко влияе върху контрола по отношение на вноса. В резултат, на което вътрешните цени се откъсват от международните. В резултат на това е възможно националните ресурси да се отклоняват от по-рентабилни селскостопански дейности, които биха били по-конкурентоспособни на международния пазар. Аграрната политика за субсидиране покупката на ресурси също влияе върху международната търговия. Субсидирането позволява производителите да намалят разходите си за производство и при непроменен размер на капитала това поражда увеличение на производството, поражда излишък от селскостопански стоки. За да се запазят вътрешните цени този излишък се изнася и пряко влияе върху цените на международния пазар. Политиката за директно поддържане на земеделските доходи по-малко влияе върху международната търговия, но това зависи от равнището, до което се поддържат доходите и зависи от периода т.е. продължителността прилагане на политиката. Когато доходите на производителите са стабилни за дълъг период от време, то това също е предпоставка за пренасочване на ресурси за производство на повече селскостопански продукти и също поражда излишъци. Аграрната политика за превантивно ограничаване на предлагането също пряко влияе върху международната търговия, когато квотите се прилагат продължителен период от време те също могат да попречат на производителите при структурни промени и на тази база да причинят повече разходи за обществото. Световната практика върху международната търговия най-непосредствен ефект оказва контрола върху вноса и износа. По принцип правителствата прилагат по-либерална импортна политика в следните случаи:
• Когато равнището на национално производство е под потребностите а страната
• При взаимни споразумения с търговските партньори от други страни
• По-либералната импортна политика може да се използва за натиск върху вътрешните цени които са спекулативно увеличени.
Импортните ограничения имат отрицателно влияние върху международната търговия проявяващо се в следните насоки :
Намалява се достъпа до националния пазар на по-евтини вносни стоки и по този начин отрицателния ефект е за националните потребители.
Импортните ограничения изкуствено увеличават конкурентоспособността на националните производители в резултат, на което се произвежда излишна продукция и пряко се влияе върху международния пазар
В световната практика са известни и случаи на приложени импортни ограничения под влияние на експортни субсидии в други стани. Така се пораждат т.нар. търговски войни – една страна субсидира експорта, а други страни прилагат импортни ограничения.
Импортните ограничения могат да имат отрицателно влияние върху производството. Могат да имат и косвен ефект. Особено това се проявява при взаимосвързаните продукти. Например прилагането на импортни ограничения при внос на фураж могат да имат отрицателен ефект върху производството и търговията на животински продукти.
Мерките на експортната политика също деформират международната търговия. Независимо каква е формата на експортните помощи, то чрез тях националните производители получават добавка- разликата между международните по-ниски цени и по-високите вътрешни цени. Така националните производители насочват произведената продукция за експорт.
Не само се влияе върху международната търговия, но и националните производители плащат по-високи цени. В някои случаи експортната политика позволява националните производители да развиват експорт независимо от високите цени на ресурсите. В този случаи националните производители получават разликата между скъпоструващите суровини на международния пазар и по-ниските цени на произведените продукти. По този начин също се деформира международните пазари. Именно поради това са създадени редица международни организации които се стремят да ограничат влиянието на националните аграрни политики върху международния пазар със селскостопански стоки.
