Селскостопанските политики се реализират на практика след различни икономически лостове. Много често те се наричат инструменти (мерки), чрез които се постигат целите на аграрната политика. Икономическите лостове са много разнообразни, което поражда необходимост от тяхното обобщаване и класифициране. В икономическата литература класификацията на инструментите на аграрната политика най-често се извършва според това на какво равнище те се използват. На тази база се формират три групи икономически лостове:
1. Прилагани на равнище производствена единица – това са инструменти, които се ползват на равнище произведена единица и най-често са:
- система на дефицит и платежи
- система за производствени субсидии
- субсидии за селскостопански ресурси
- инвестиционни помощи
- производствени квоти
- задължителни изисквания за минимални държавни доставки
- ограничаване използването на земеделска земя за производство
- поземлена реформа
Това са най-важните икономически лостове, които се използват на равнище предприятие, но при отделните селскостопански политики инструментите са много повече.
2. Прилагани вътре в страната (на равнище вътрешен пазар)
- използване на пара- държавни и маркетингови бордове
- инструменти за ценова дискриминация
- използване системата на буферни запази
- система за хранителни субсидии за консуматорите
- система на акцизи
- инвестиции в образование и изследване, подготовка на кадри за селското стопанство
- мерки за развитие на инфраструктурата в селските райони
3. Прилагане на равнище национална граница
- импортни мита и импортни квоти, митнически такси, променливи мита и други
- експортни субсидии, квоти, експортни такси
- не тарифни бариери
В литературата има и друга 5-степенна класификация на инструментите на аграрната политика. При не се обособяват следните групи ресурси:
• инструменти, използвани на равнище фиксирани ресурси
• инструменти на равнище краен селскостопански продукт
• инструменти, използвани на равнище покупка на ресурси
• инструменти, използвани на равнище консумация
• инструменти на равнище национална граница
При тази класификация възможност за анализ на инструментите се подобрява, но трудно могат да се разграничат кои имат приоритет за отделните предприятия.
Анализът на инструментите позволява следното обобщаване:
1) Една цел може да бъде постигната от няколко взаимозаменяеми се инструменти или от комбинация от инструменти. Например стабилизиране на вътрешно-пазарните цени може да се постигне чрез поддържащо изкупуване чрез буферни запаси, контрол върху вноса и други;
2) Един инструмент може да се използва за постигане на различни цели. Например използването на субсидии за закупуване на ресурси едновременно влияе върху увеличението и стабилизирането на селскостопанското производство, увеличението на експортните възможности на страната, стимулирането на производството на ресурси, предпоставка е за намалението на цените на селскостопанската продукция.
3) Всеки инструмент на аграрната политика има своя цена, т.е. за неговото прилагане обществото използва различни ресурси. На практика това означава, че е възможно едно правителство да осъзнава кака трябва да е целта на селскостопанското производство, да знае какви икономически лостове са необходими, но да няма съответен бюджетен ресурс за прилагане.
4) Възможно е инструментите да бъдат взаимосвързани и когато се прилагат в логическа последователност да мултиплицират ефекта от отделните икономически лостове. Много често се налага правителствата да ранжират, т.е. да степенуват по важност отделните инструменти. Особено това се налага, когато се разполагат с ограничени бюджетни ресурси.
5) Използването на комбинация от инструменти най-често се ориентира или към производителите, или към консуматорите.
Комбинацията между отделните инструменти е основание за ограничаване на следните типове аграрна политика:
1. Ценова аграрна политика – политика за поддържане и стабилизиране на цените на селскостопанските продукти;
2. Доходна аграрна политика – политика за стабилизиране доходите на земеделските производители
3. Политика за ограничаване предлагането на селскостопански продукти
4. Политика на интервенция върху пазарите за селскостопанските ресурси (селскостопански фактори)
5. Маркетингова политика
6. Структурна политика
7. Продоволствена политика
8. Регионална политика и стабилизиране на селските райони
9. Екологична селскостопанска политика
В практиката много често се използва комбинация от посочените типове аграрна политика.
