Тенденции и явления
Бързото нарастване на броя на населението и съпътстващите го процеси, свързани с намаляването на земните ресурси и трудностите в изхранването и осигуряването на всички хора, се разглеждат като едни от най-сериозните съвременни предизвикателства. Един от най-значимите проблеми в съвременното развитие на човечеството е този за динамиката в ръста на населението на планетата и неговия локализационен избор.
През 1954 г. на световния демографски конгрес в Рим за първи път в докладите на учените от западноевропейските държави остро се поставя въпросът за застрашителното увеличаване на броя на населението в световен мащаб, за т.нар. „демографски взрив", главно в развиващите се страни, които разполагат с ограничени икономически възможности. На световната конференция на ООН по демографските проблеми през 1974 г. в Букурещ се постига съгласие за разработването на „Световен план за действие в областта на населението". Целта на този план е координацията на демографските тенденции с икономическото и социалното развитие на отделните страни и региони. Утвърдена е практиката през десет години да се прави преглед на извършеното и да се актуализират задачите, свързани с демографското състояние на света.
Демографският взрив
По своята същност явлението демографски взрив представлява радикална промяна във възпроизводството на хората, в резултат на която настъпват съществени промени в баланса на времето между раждането и смъртта на хората. Главната причина за този безпрецедентен ръст в количеството на населението е рязкото снижаване на нивото на смъртността.
Статистиката показва, че на човечеството му бяха потребни 2 милиона години, за да достигне през 1804 г. един милиард жители на планетата. Вторият милиард е отчетен през 1927 г. Оттогава всеки нов милиард се прибавя за много по-кратко време.
По данни на ООН на 12 октомври 1999 г. на планетата се ражда шестмилиардният жител.
Съгласно последните проучвания вероятният брой на хората към 2050 г. ще бъде от порядъка на 9 милиарда души.
Причините за бързото нарастване на броя на хората са комплексни, но най-общо учените ги разделят на екзогенни и ендогенни.
Към първата група се отнасят онези, които се влияят пряко от външни фактори, като войни, тежки продоволствени кризи, нещастни случаи, лоши хигиенни условия и др.
Към вторите спадат естественото остаряване, отрицателното влияние на околната среда и др. Смята се, че предпоставките от първата група имат най-важна роля за снижаване на равнището на смъртността.
Урбанизация
Много характерна съвременна тенденция в развитието на чове-чеството е неговата урбанизация. Изследванията свидетелстват за непрекъснатото нарастване на броя на градското население.
Изменението на градовете най-често се характеризира с две основни мерни единици: степен на урбанизация (количеството на цялото население на стра¬ната, живеещо в градове) и норма на нарастването на градското на¬селение (ежегодното процентно увеличение на жителите на един град). Три са основните причини за нарастването на градското насе¬ление. Преди всичко това са естественото възпроизводство на това население, вътрешната миграция от селата и малките градски сели¬ща към големите градове и, разбира се, прекрояването на границите на градовете в резултат на тяхното разрастване и включването в тех¬ните предели на намиращите се в съседство селища. Друга важна страна от процеса на урбанизация е обстоятелството, че насе¬лението в света все повече се концентрира в най-големите градове. Особеност на процесите на урба¬низация е и сравнително бързото нарастване на мегаполисите. С осо¬бена сила това важи за големите транспортни средища и особено за онези, които са разположени в удобни морски пристанища, край важ¬ни сухопътни геополитически точки и центрове на въздушния тра¬фик. Особено чувствителни към темата за урбанизацията в слаборазвитите региони са представителите на по¬литическите науки и държавниците. Не без основание те изказват опасения, че с увеличаване на градското население ще се увеличи бед¬ността и неравенството, недоволството и протестите на гражданите. Прогнозите за 2025 г. са, че мнозинството от градското население в света ще попадне сред бедната част от хората на Земята. Това води до сериозни рискове за сигурността. Каквито и статистически данни да бъдат представяни, всички източници на сведения са кате¬горични, че в близкото бъдеще именно градовете на слаборазвитите страни ще бъдат основният източник за прираста на човешката по¬пулация. Само при ускорено икономическо развитие на изоставащите зони на све¬та, с развитието на здравеопазването, образованието, инфраструк¬турата, осигуряването на работни места, жилищното строителство са възможни сигурността и устойчивото развитие на човечеството.
Миграция
При изследване на международната миграция се имат предвид три понятия, чрез които се определят нейните мащаби: имиграция, която включва заселванията, емиграция, която обхваща изселилите се лица от дадена страна. Резултатът, който изразява разликата между емиграцията и миграцията, се нарича миграционно салдо, което може да е положително или отрицателно.
Важна тенденция в глобалното демографско развитие е мощни¬ят миграционен поток на населението по света.. Хора¬та, които напускат родината си, се наричат емигранти, а онези, кои¬то търсят възможности да устроят живота си в друга държава, са имигранти. Според дълготрайността на престоя на имигрантите се различават следните видове международна мигра¬ция: постоянна, когато хората са напуснали своята родина и окон¬чателно се заселват в друга държава; временна - в случаите, когато престоят на чужденците в една страна е ограничен до шест години във връзка с договор или друг ангажимент, поет към изпращащата държава; сезонна - обикновено в рамките на един сезон от годината, ежедневна - много характерна за крайграничните региони, когато хората ежедневно или ежеседмично пътуват, за да работят в съседни страни. По своята законност международната миграция е легална и нелегална.
Официалните данни показват, че в наше време над 175 мили¬она души живеят постоянно извън своята родина.
Причините за мощния миграцио¬нен поток са разнообразни. Най-важ¬ните от тях могат да се систематизират в няколко групи: На първо място съвременната миграция е следствие от растящата глобализация, ускорената интернационализация на производството, разпре¬делението и пазарите на труда. Важна при¬чина за съвременния миграционен поток е обстоятелството, че при¬емащите държави имат потребност от допълнителна работна ръка и либерализират своето законодателство, поз¬волявайки притока на нови хора. Причините за мигра¬цията могат да се открият и в чисто политически явления.
Емиграцията е доброволното или насилствено напускане на родината за дълъг период от време и заселване в друга страна.
Емигрантството не е равносилно на масово насилствено изсел¬ване на етническа основа.
Причините за напускане на дадена страна могат да бъдат такива, които привличат, познати като изтеглящи фактори (приключение; по-високи доходи; по-добър климат; по-добри въз¬можности за работа; по-добри здравни услуги и др.) и такива, които принуждават човек да напусне, познати като изтласкващи фактори (война, глад или суша; бед-ност; и др.)
Големи емиграционни вълни
Големи по мащаб миграционни вълни е имало в различни перио¬ди от човешката история, например: нашествието на варварските пле¬мена в Римската империя; заселването на европейци на Американ¬ския континент; периодите на "златна треска" в Калифорния и Аляска и др.
Български емиграционни вълни
Българите преживяват няколко емиграционни вълни. Първата е основаването на българската държава в Европа; следват преселва¬ния в Молдавия и Румъния по време на османското нашествие; към Америка след някои неуспешни въстания през XVIII и началото на XIX век; след Първата световна война; след смяната на политичес¬ката система в средата на 40-те години; след икономическия колапс през 90-те години на XX век.
