Нормативните актове, уреждащи общинската собственост, са Конституци¬ята на Република България, Законът за общинската собственост, Правилникът за прилагане на Закона за общинската собственост и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Отделни разпоредби относно режима на общинската собственост се сьдържат в различни специални закони. Това са Законът за собстве¬ността и ползването на земеделските земи, Законът за горите, Законът за пътищата, Законът за водите, Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законът за концесиите, Законът за устроиство на територията, Законът за обществените поръчки и др., както и норма-тивните актове по прилагането им.
Основните принципи при управлението на общинската собственост са:
• Режимът на общинската собственост се урежда със закон;
• Общинската собственост трябва да се управлява в интерес на териториал¬ната общност;
• Равнопоставеност - предоставяне и гарантиране на равни условия за икономическа дейност на физически и юридически лица, т.е. Третиране по еднакъв начин на всички видове собственост;
• Принудително отчуждаване на недвижими имоти, собственост на физичес¬ки и юридически лица, за общински нужди, които не могат да бъдат задово¬лени по друг начин, става по силата на закон и въз основа на принципа на равнопоставеност при обезщетяването.
Обекти на общинска собственост
Според физическата характеристика на обектите и тяхното предназначение, общински имоти са:
• Горите и земеделските земи, определени със закон;
• Водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения;
• Кариерите от местно значение, находища на инертни строителни матери¬али от местно значение;
• Парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1.06.1996;
• Общинските пътища, улиците, площадите, обществените паркинги в сели¬щата и зелените площи за обществено ползване;
• Жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общи¬ните до 1.06.1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд;
• Обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;
• Мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортна¬та, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната системи в частта им, обслужваща територията на съответната община.
Обектите на общинската собственост се класифицират и според придобивното основание, ползвано от общината. То е безвъзмездно и възмездно, първично и производно. По този критерии общинска собственост са:
• Имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпе¬ни безвъзмездно от държавата;
• Застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението, както и имотите, придобити чрез отчуждаван по закона за общинската собственост;
• Имотите и вещите, дарени или завещани на общината, на нейни органи и учреждения или на населеното място;
• Имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони;
• Имотите и вещите, които общината придобива съгласно закона за наследството, според който общината става собственик, когато няма наследници по закон.
Публична общинска собственост са две групи имоти:
• Имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на мес¬тното самоуправление и местната администрация;
• Имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребно¬сти от общинско значение.
Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи, както и плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост.
Допуска се възможността за трансформация на един вид общинска собственост в друг, когато един имот престане да има предназначението, което го характеризи¬ра като публична собственост или когато добие такова предназначение.
Управлението на общинската собственост представлява упражняването на правото па общинска собственост от органите на местното самоуправление и местната администрация с грижата на добър стопанин и в интерес на населени¬ето на общината. То включва използване, поддържане и ремонт и опазване на общинската собственост. Разпореждане с общинска недвижима собственост е продажба, замяна, делба, ликвидиране на собственост, учредяване право на строеж, надстрояване и пристрояване, ипотека, апортиране на недвижими имоти в търговски дружества. Учредяване право на ползване.
Стопанска дейност на общината
От предоставения статут на юридическо лице на общината в България про¬изтича правото тя да развива стопанска дейност. Общината може да участва само в търговски дружества с ограниче¬на отговорност (ЕООД, ЕАД, ООД, АД). Стопанската. дейност на общината се осъществява по два начина:
1) Чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество (общината е собственик на целия капитал) или чрез търговски дружества с общинско участие (общината е съсобственик на капитала заедно с трети лица);
2) Самостоятелно - чрез общински предприятия.
Общинските предприятия са специализирани звена на общината за управление на общинско имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общински дейности и свързаните с това доставки на стоки и извършване на услуги. То се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет. С него се определят и дейността, структурата, численият състав и предоставените сред¬ства. Общинският съвет всяка година утвърждава приходите и разходите по извънбюджетните сметки па общинските предприятия. Общината може да влага в стопанска дейност имоти и свободни парични средства, с изключение на целевите субсидии от републиканския бюджет. Тя може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговор¬ността й не надвишава размера на дяловото й участие. Общинските предприятия не са самостоятелни юридически лица. Като специ¬ализирани звена те не са част от общинската администрация. Предназначение¬то на общинските предприятия е управление на общинско имущество за сметка на общината.
Типични направления в дейността на об¬щинските предприятия са:
• Благоустройство и комунални дейности, изграждане и поддържане на общинската инфраструктура;
• Управление и поддържане на общински пазари и тържища;
• Социално обслужване;
• Обредна дейност;
• Управление и поддържане на имоти - публична общинска собственост, и свързаните с това дейности;
• Осигуряване на ученическото-почивно дело и столово хранене;
• Управление и поддържане на общинските жилища;
• Транспортно обслужване.
Съвременни форми на разпореждане с общинска соб¬ственост и предлагане на местни услуги:
1) Приватизация
2) Концесия
3) Обществени поръчки
4) Публично – частни дружества – производство и предлагане на местни услуги
5) Договори за услуги – поддръжка и ремонт, експлоатация
Регулирането на съвременните форми на производство и предлагане на местни блага изисква наличие на определени условия:
• Ясно формулирана общинска политика и стратегия за развитие на териториалната общност и ясно изразени ангажименти от страна на местната власт за участие на частния сектор в реализацията й;
• Сигурна правна и нормативна база;
• Стабилна административна рамка, осигуряваща ефикасно администриране на проектите;
• Разработване и прилагане на система от мерки за насърчаване, стимулираме и гарантиране участието на частния сектор в общинското развитие;
• Осигуряване на оптимално разпределение на риска на проектите, както и на контрол върху общинските рискове;
• Постигане на ефективно сътрудничество между общината и частния сек¬тор, измерено в обществените ползи от съвместните проекти и дейности и обективно разпределение на възнагражденията между участниците в тях.
Местни финанси: Според ЗМСМА, ОС съставя самостоятелен бюджет на общината на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата. Съставянето, приемане¬то, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, бюджетните взаимоотношения между общините и републиканския бюджет и режимът на извънбюджетните средства на общините са уредени в Закона за об-щинските бюджети. Основните принципи, на които се основава общински¬ят бюджет, са законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност и в интерес на населението на общината.
Приходната част на общинския бюджет се формира на основата на три групи източници.
1) Държавни трансфери (взаимоотношения с републиканския бюджет). Към тях се отнасят общи субсидии, целеви субсидии и субвенции. Общите субсидии са предназначени за осигуряване на текущите разходи и издръжка на бюджетните организации и дейности на общината. Тяхното основно предназначени е е да допълнят недостига от финансови средства в общинските бюджети. Целевите субсидии (осигуряват финансови средства за конкретни инвестицион¬ни проекти, с чието осъществяване се постигат строго определени цели. Субвенциите са целево предоставени суми от държавния бюджет при определени условия.
2) Собствени приходи. Към тази група се отнасят пълният размер на местните данъци и такси, преотстъпените държавни приходи със закон; по¬стъпления от управление и разпореждане с общинско имущество (приходи от наеми, приходи от предоставяне на концесии, приходи от приватизация); глоби и имуществени санкции; лихви; приходи от съучастия.
3) Привлечени средства. Източниците на външно финансиране са заеми от финансови институции (търговски банки и небанкови финансови институ¬ции); емисии па ценни книжа; общински облигационни заеми; безвъзмездни помо¬щи, дарения, завещания, предоставени от физически и юридически лица; междуобщински заеми. Търговските банки са най-традиционният източник на финансиране с привле¬чен капитал. Банковите кредити са обикновено краткосрочни и средносрочпи. Финансовите посредници са небанкови финансови институции. Такива са застрахователните и презастрахователните компании, пенсионните фондове, инвес¬тиционните компании и взаимните фондове. Предоставянето на дългосрочни кредити с инвестиционно предназначение се осъществява и от финансови холдинги, кредитни съюзи и асоциации.
В практиката на общинското капиталово финансиране се прилагат две основни форми на облигации - облигации с общо обезпечение и облигации с доходно обезпечение. Облигациите с общо обезпечение (обикновени облигации) са гарантирани с всички бъдещи приходи в местния бюджет. Те са нискорискови за инвеститора поради сигурността от гарантирани приходи, каквито например са данъчните приходи. Облигациите с доходно обезпечение (приходни облигации) са с гарантиран доход реализиран от проекти, генериращи бюджетни приходи.
Местното самоуправление и валутния борд: Валутният борд е съвет, предназначен да управлява паричното стопанство и свързаните с него механизми. Той е независим от правителството, подчинява се единствено на закона, които определя неговите пълномощия, задачите му и ме¬ханизмите за тяхното решаване. Валутният борд проявява своето влияние върху българските общини индиректно. Чрез вторичните си ефекти. Тези ефекти са следствие от действието на основните изисквания на международния валутен фонд за въвеждането на валу¬тен борд в България, свеждащи се до следните - фиксиране на курса на лева към стабилна чужда валута, балансиране на разходите с приходите в държавния бюджет без използване на заеми от БНБ, забрана на паричните емисии.
