В правната система няма самостоятелно обособен отрасъл, наречен валутно право. Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален правен режим относно сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Този режим се налага, за да се защити националната парична единица. Съвкупността от нормативните актове, които регулират валутния режим, се обозначава в теорията и практиката като валутно законодателство. Правната уредба на валутния режим в България се съдържа основно във Валутния закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Принципно ВЗ е бланкетен закон и по всеки раздел има издаден ПНА. Отделни разпоредби се съдържат в ЗМ, ЗКИ.
От предметния обхват на ВЗ (чл. 1) следва, че става дума за отношения на гражданския обмен, сделки и свързаните с тях плащания. Тези отношения на гражданския обмен се поставят именно във валутен режим, който най-общо се изразява в това, че за посочените в обхвата на закона сделки и действия се предвижда или регистрационен режим, или разрешителен режим, или забрана за извършване, т.е. установени са допълнителни условия за валидността на сделките с валута и благородни метали или са предвидени забрани. Друга важна характеристика на тези отношения е това, че страни по някои от тях са местни или чуждестранни лица. ВЗ съдържа самостоятелни определения за тези понятия. За ФЛ от значение е постоянното пребиваване в страната, а за ЮЛ – седалището им в страната. Остават местни лица, лица, пребиваващи в чужбина по поръчение на българската държава, и членовете на техните семейства, български граждани, пребиваващи в чужбина с цел лечение или обучение. Чуждестранни лица са тези, които не отговарят на тези критерии. Това понятие за местно и чуждестранно лице е различно по съдържание от същото понятие в данъчните закони.
Отношенията, които се обхващат във валутния режим: тук се включват сделките, характеризиращи се със страните по тях или техния обект. Разграничаваме сделки между местни и чуждестранни лица и плащания по тях, сделки с чуждестранна валута по занятие, сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техния внос и износ. На второ място се обхващат отношенията, свързани с вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност. На трето място са чисто ФП отношения, свързани с организацията на валутния контрол. В обхвата на закона не са включени всички форми на движение на капитали – например допускането на ценни книжа до чуждестранния капиталов пазар, движението на капитали за лични цели като дарение, наследство и т.н. В ДР на закона са дадени легални определения за благородни метали (злато, сребро и платина), за пряка инвестиция в чужбина, за обменно бюро, за финансова къща.
Чуждестранна валута е парична единица, която е законно платежно средство във всяка чужда държава. Принципът, установен в чл. 2 ВЗ, е, че посочените в него сделки, действия и плащания се извършват свободно, доколкото в самия закон не е установен регистрационен режим, разрешителен режим или забрана. С пощенски пратки е забранено да се изнасят левове и чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни, като тази забрана не се отнася до БНБ и търговските банки. На регистрационен режим е дейността на обменните бюра (чл. 3 ВЗ) и дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни. И за двете дейности има наредби. Регистрите се водят към Министерството на финансите и са публични. На разрешителен режим е дейността по обмен на валута от финансови къщи.
Законът урежда и режима на износ и внос на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях (чл. 11 и 14). Има и специална наредба за това. Могат да се изнесат до 5000 лв. извън граница без да се декларират (чл. 11, ал. 2).
Последният режим, който урежда законът, е режимът на отчетност на преводите и плащанията към чужбина (чл. 6) и отчитанията на вземанията и задълженията към чуждестранни лица (чл. 10).
