1. МЕХАНИЗМИ, ИНСТРУМЕНТИ И ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПОДХОД
Икономическият подход на екологичната политика се основава на четири типа механизми и свързаните с тях инструменти за достигане на екологично поведение:
а) фискален механизъм, с който се регулират екологичните взаимоотношения по повод замърсяването и използването на природните ресурси между държавата, бизнеса и потребителите.
б) финансов механизъм, с който се управлява и стимулира инвестиционния процес в екологичната област.
в) механизъм на отговорност и застраховане, с който се регулират взаимоотношенията между причинители на екологични щети и потърпевши - предприятия, население и екосистеми.
г) пазарен механизъм, с който се създават нови пазари, например за търговия с разрешителни за въглеродни емисии.
Фискалните инструменти включват екологични данъци за замърсяване, санкции и глоби за екологични нарушения, данъчна диференциация, такси за ползване на природни ресурси, такси за изхвърляне на отпадъци, продуктови такси за неекологичност на стоките и др.
Финансово–кредитните инструменти включват средства от екологични фондове и подпомагане от международни финансови институции и програми за развитие – в т. ч. безвъзмездна помощ (грант) и нисколихвено кредитиране, гаранции, субсидии с лихва и др.
Инструментите за отговорност включват компенсации за нанесена екологична щета, банкови гаранции, ипотека и екологична застраховка на риска.
Пазарните инструменти предвиждат търговия с разрешителни, пазарно ценообразуване на ресурсите, депозитни системи и др.
Механизми, принципи и инструменти на икономическия подход на ЕП
Те се прилагат в допълнение или замяна на регулаторно-контролните инструменти. В практиката са познати твърде много икономически инструменти, но при повечето от тях разходите по прилагането им са по-високи от екологичния ефект. Задължително условие за прилагането на икономическите инструменти се явява наличието на пазари. Те са най-ефективни при решаването на локални екологични проблеми, поради възможността за по-точна оценка на източниците на замърсяване, по-добър мониторинг и контрол. В същото време икономическите инструменти са по-малко ефективни по отношение на някои глобални екологични проблеми, макар че развитието на пазар за търговия с парникови емисии крие голям потенциал. От избора на най-подходящи икономически инструменти зависи доколко ще се осветлят пазарите и цените ще отразяват реалните икономически, социални и екологични разходи в продуктите и услугите. От икономическите инструменти зависи дали с екологичната политика се постигат двойно печеливши възможности, което е от важно значение за устойчивото развитие .
ПРЕДИМСТВА И ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИК. ИНСТРУМЕНТИ
Предимствата на икономическите инструменти пред инструментите на регулаторно - контролния подход са в следното:
• икономичност на прилагане;
• възможност за използване на гъвкави решения
• принос за стимулиране на иновациите
• прозрачност по отношение на размера на разходите за борба със замърсяването;
• лесна приспособимост с многоцелева насоченост;
• успешно приложими в борбата с нееднородни и неголеми източници на замърсяване – от битовите отпадъци до моторните масла.
От друга страна те имат свои ограничения, които се изразяват в следното:
• облагането на горивата и замърсителите може да нанесе вреда на конкурентоспособността на отделни отрасли;
• те са неефикасни в ситуациите, когато се изисква точност и контрол (например, в борбата със замърсяването с токсични вещества от конкретни източници, където прякото регулиране дава най-добри резултати);
• изискват адекватна правителствена намеса за създаване на условия за работещи пазари (например при търговията с разрешителни.
2. ФИСКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА
Икономическите инструменти се прилагат в съответствие със следните основополагащи принципи:
• Принцип на устойчивостта - изисква да се поддържа баланс между екологичните, социалните и икономическите цели в процеса на подобряване на благосъстоянието на хората. Приложен по отношение на фискалните инструменти, той е в основата на т.нар. “зелена” данъчна реформа.
• Инструменти на екологичната политика, прилагани в съответствие с принципа “замърсителя” плаща (ПЗП) - изисква разходите, свързани с мерките по предотвратяване и съкращаване на замърсяването да се покриват от предприятието-замърсител.
• Данък “замърсяване”- целта е да осигурява финансови постъпления в бюджета или целеви фонд, и да изземва от замърсителя стойността на екологичната щета, която се нанася на обществото.
• Данък за неекологичност на продукта - той може да бъде за продукти, производство, потребление или отпадъци, които нанасят щети на околната среда.
• Продуктова такса - като разновидност на данъка за неекологичност на продукта, променяйки сравнителните цени на продуктите, създава потенциал за финансиране на системите за събиране и оползотворяване на отпадъците
• Система за оскъпяване и отстъпка - самофинансираща се и финансово-неутрална система, която се основава на принципа замърсителят плаща.
• Инструменти на ЕП, основани на принципа “ползвателят плаща”
3. ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
Финансовите инструменти на екологичната политика включват безвъзмездна помощ (грант), нисколихвени и безлихвени кредити, данъчни преференции, преференциални цени за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, ускорена амортизация и др
• Принципът на субсидиарност и финансовите инструменти на екологичната политика - изисква решенията да бъдат взимани на възможно най-ниско ниво и по начин колкото е възможно по-близо до хората, за които се отнасят
Наред с европейските екологични фондове (например Кохезионният фонд и Life +) у нас са създадени два национални целеви източника за поддържане на екологични проекти, допринасящи за постигане на целите за устойчиво развитие.
Тези национални финансови източници са:
Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда - юридическо лице и пълен правоприемник на правата и задълженията на Националния фонд за опазване на околната среда
Националният Доверителен ЕкоФонд (НДЕФ) - юридическо лице,
създадено в съответствие с Договора за замяна “Дълг срещу околна среда” между правителствата на България и Конфедерация Швейцария (в сила от 1995 г.).
• Схема за “зелени” инвестиции (СЗИ)
• Екосубсидиите срещу традиционните форми на правителствена помощ
• Инструменти на ЕП, основани на принципа на компенсиране
• Инструменти на ЕП прилагани според принципа “потърпевшият плаща”
4. ЕКОЛОГИЧНА ОТГОВОРНОСТ И ЕКОЛОГИЧНО ЗАСТРАХОВАНЕ
Принцип на предпазливостта
Екологичната отговорност се основава на принципа на предпазливостта. Принципът цели да предпази икономическата дейност от нейните неблагоприятни екологични последици.
В съответствие с този принцип решенията, които се вземат трябва да отговарят на следните условия:
- задълбочена оценка на ситуацията, за да се избегнат сериозни или необратими екологични нарушения
- отчитане на фактора риск
Принципът на предпазливост намира приложение в следните по-важни области, имащи отношение към екологичната устойчивост и здравето:
• промяната на климата
• изчезването на видове
• генетично-модифицираните организми
• заплахи за публичното здраве, дължащи се на нови болести и техники (например СПИН, пренасян с преливане на кръв)
• устойчиви или застрашаващи здравето замърсители (азбест, тежки метали, диоксини и др.)
• безопасност на храните (например заплахата от вируса на “луда крава”)
• ядрените технологии
Система за удържане и възстановяване на депозит - принципът на предпазливостта може да послужи за основание да се приложи системата за удържане и възстановяване на депозит по отношение на някои продукти - съдове и опаковки, използвани например за съхранение, транспортиране и търговия на едро на опасни химически продукти.
Екологична отговорност - компенсационна материално-финансова отговорност за нанесени екологични щети. Тя се основава както на принципа на предпазливостта, така и на принципа за гражданска отговорност и се възприема като задължение за субекта на икономическата дейност да възмезди потърпевшия субект за нанесени му екологични щети.
Екологично застраховане - могат да се използват два основни начина, съответно на застраховане на екологичния риск и на банкова гаранция в полза на държавен регулаторен орган, които да служат за покриване на разходите по евентуални екологични щети. Екологичното застраховане на отговорността се отнася до следните рискови за околната среда дейности:
- водният транспорт за евентуални разливи на нефтопродукти и замърсяване на водите;
- електроцентралите (ТЕЦ и АЕЦ) за евентуално аварийно замърсяване на въздуха;
- автомобилният транспорт, превозващ опасни химически вещества;
- миннодобивната, металургическата, циментовата и химическата промишленост, носещи риск за замърсяване на въздуха, почвите и водите;
5. ПАЗАРНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА
Същност на търговията с разрешителни (ТР) - Търговията с разрешителни за емисии се основава на принципа на компенсацията, според който всяко увеличаване на емисиите на замърсяване трябва да бъде компенсирано от еквивалентно или в по-голяма степен намаляване на тяхното количество в границите на територията, за която се прилага системата.
Търговията с разрешителни има следните предимства:
1. Всички партнъори, които търгуват печелят, а разходите за правителството са нулеви.
2. Броят на разрешителните на пазара е определен предварително, така че не съществува несигурност за достигане на екологичните цели, за разлика от данъците
3. Възникването на нова дейност в дадена контролирана територия е възможно само ако се закупят разрешителни от съществуващи фирми, с което икономическият растеж и екологичните цели стават конкурентни.
4. Търговията с разрешителни автоматично отчита инфлационните промени, което намира израз в цената на разрешителните, за разлика от данъците, които се нуждаят от периодично осъвременяване и индексация.
Създаването на пазар за търговия с разрешителни среща следните по-важни трудности:
1. Относно първоначалното разпределение на разрешителни, които могат да бъдат предоставени по два начина – или безплатно въз основа на наследено замърсяване, или срещу заплащане.
2. Друг проблем е сложността на подобни системи, които изискват последователност от правила и подходяща инфраструктура за наблюдение (регистър) на транзакциите. Когато правилата са твърде сложни транзакционните разходи могат да станат високи.
3. Разпределението на търгуваемите разрешителни може да срещне безпокойството сред гражданите, че замърсяването ще бъде пренесено към други региони или, че печалбите на фирмите могат да нараснат, докато равнището на замърсяване да остане същото.
4. Възможно е да възникне съмнение в целесъобразността да се позволи на пазара да регулира околната среда, макар че съществуват системи за търговия с разрешителни, които действат под строг регулаторен контрол.
