РАЗХОДИ
А. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
Б. ИЗВЪНРЕДНИ РАЗХОДИ
В. РАЗХОДИ ПО ИКОНОИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ
Г. ЗАКОНОВИ ПРОВИЗИИ
Д. ДАНЪЦИ
Е. РЕЗУЛТАТ ОТ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД (БЕЧАЛБА)
ПРИХОДИ
А. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
Б. ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ
В. РЕЗУЛТАТ ОТ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД – ЗАГУБА
Схемата на отчета за приходите и разходите на банките отразява спецификата на банковата дейност и свързаните с нея приходи и разходи. В нея основно място заемат финансовите приходи и разходи. Заделените от печалбата преди облагане суми за законови провинции се посочват като разходи. За отбелязване е, че липсват елементи за приходи от продажби и за измененията в разходите за бъдещи периоди и разходите за придобиване на материални дълготрайни активи. Това е пропуск в съдържанието на отчетната форма, тъй като в сметкоплана за банките са предвидени сметки за приходи от продажби и други постъпления, които трябва да намерят отражение в отчета за приходите и разходите. Освен това разходите за бъдещи периоди и разходите за придобиване на материални дълготрайни активи се отчитат като преди това се записват чрез сметките за разходите по икономически елементи. Резултатът от отчетния период, установен в отчета за приходите и разходите на банката, е равен на салдото по сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. Той представлява балансовата печалба (загуба) и се посочва съответно като печалба от текущата година в пасива, или загуба за отчетния период в актива на годишния баланс на банката. Другите задължителни елементи на годишния счетоводен отчет се изготвят с цел да се разширят и допълнят основните показатели, съдържащи се в баланса и отчета за приходите и разходите. Те се съставят въз основа на данни от счетоводните сметки и допълнителни писмени сведения. Освен тях, банките изготвят и представят някои допълнителни отчети по силата на нормативни актове (наредби), издадени от Българска народна банка. Такива са например Отчет за риска по кредитите и законовите провизии, Отчет за големите вътрешните кредити, Отчет за ликвидността и т.н. Счетоводните отчети се изготвят, проверяват и представят в съответствие с изискванията и сроковете, определени от закона за счетоводството. Банките без клонове и клоновете на другите банки със самостоятелна отчетност изготвят годишния счетоводен отчет до 15 февруари на следващата година. Банките с клонове на самостоятелен баланс съставят обобщен годишен счетоводен отчет до 1 март. Обединените (консолидираните) банки и банковите групи съставят освен счетоводен отчет за дейността на основното звено (банка) и консолидиран отчет за групата до 15 март на следващата година. Консолидираният счетоводен отчет се разработва въз основа на метода за пълна консолидация, описан в Национален счетоводен стандарт №17 Консолидиране на счетоводните отчети. Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява и заверява с подпис и печат от най-малко двама проверители (одитори) – дипломирани експерт –счетоводители, назначени от Общото събрание. Проверката се извършва по реда и организацията, установени в Правилника за дипломираните експерт-счетоводители. Проверяват се законосъобразността на текущото счетоводно отчитане, правилността на годишното счетоводно приключване, съгласуваността на годишния счетоводен отчет и отчета за дейността на банката. Констатациите от проверката се оформят в специален доклад на дипломираните експерт-счетоводители. С него те удостоверяват дали годишният счетоводен отчет е съставен при спазване изискванията на Закона за счетоводството, закона за банките и кредитното дело и другите законови и под законови нормативни актове и представя достоверно имущественото и финансовото състояние на банката. Заедно с това одиторите изготвят друг доклад, който се представя в управление „Банков надзор“ на Българска народна банка. В него се прави характеристика и анализ на правното, организационното и икономическото състояние и развитие на банката през отчетния период. Последователно се извършва анализ на капиталовата адекватност, ликвидността, рентабилността и кредитното дело. Докладът приключва с обобщаване на резултатите за положителните и отрицателните страни в дейността на банката и ефективността от управлението й. Търговските банки представят годишните си счетоводни отчети на Българска народна банка до 31 март на следващата година, която ги предоставя на счетоводството. Те се задължават да осигурят публикуване на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите в централен ежедневник до 30 април. Българска народна банка представя в Народното събрание годишния отчет за своята дейност, баланса и отчета за изпълнението на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година. Съгласно Закона за БНБ тя се задължава в същия срок да обнародва в „Държавен вестник“ годишния счетоводен баланс и сметка „Печалби и загуби“. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, за ефективността и за промените във финансовото състояние на дадено предприятие, която да се ползва от широк кръг потребители при вземането на икономически решения. Ръководството на дружеството носи отговорността за изготвените и представените финансови отчети. Основни принципи при изготвянето - Първият принцип е този на текущото начисляване. Той изисква резултатите от сделките и другите събития да се начисляват в момента на събитията (а не при получаването или плащането на пари), като се вписват и включват във финансовия отчет за периода, за който се отнасят. Според принципа на действащо предприятие, предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или да съкрати съществено обема на своята дейност. Ако подобно намерение съществува, може да се наложи изготвянето на финансовите отчети на друга база, която да бъде изрично посочена. Качествени характеристики на финансовите отчети - Разбираемост. Основно качество на информацията, съдържаща се в един финансов отчет, е тя да е ясна за потребителя. Това не означава, че от финансовите отчети следва да се изключи информацията по комплицирани въпроси, която би била от полза за потребителите при вземането на икономически решения; Уместност. Информацията е уместна, когато влияе на вземането на икономически решения от потребителите; Същественост. Съществена е тази информация, чието непосочване или неправилно представяне би повлияло на решенията, които потребителите взимат на база на счетоводния отчет; Надеждност. Информацията е надеждна когато в нея липсват съществени грешки или пристрастия, т.е. когато тя представлява достоверен израз на онова, което й е възложено да представя; Достоверно представяне. За да е надеждна, информацията трябва да отразява достоверно сделките и другите събития; Предимство на съдържанието пред формата. При изготвянето на финансовите отчети се изисква сделките и другите събития да бъдат представени в съответствие с тяхната същност и стопанската реалност, а не просто според правната им форма; Неутралност. Неутралността изисква безпристрастност на информацията, включена във финансовите отчети. Предпазливост. Предпазливостта означава недопускане на надценяването на активи или приходи, както и занижаване на пасиви или разходи; Завършеност. За да е достоверна, информацията в счетоводните отчети следва да е завършена в същинско и стойностно отношение; Сравнимост. На потребителите трябва да се осигурява възможност за сравнение на финансовите отчети на дадено дружество от различни години, за да могат да се определят тенденциите в неговото развитие. Ето защо е необходимо адекватно оповестяване на счетоводната политика, прилагана при изготвянето на финансовите отчети както и за евентуалните промени – нещо, силно подценявано от повечето счетоводители у нас. Потребителите трябва да имат възможност да сравняват и финансовите отчети на различни предприятия; Вярно и честно представяне. Приложението на основните качествени характеристики и на подходяща счетоводна политика, съобразена със съответните счетоводни стандарти,
обикновено води до финансови отчети, даващи онова, което се смята за „вярна и честна картина“.
