Като икономически процес, засягащ човешките ресурси и фирмите, Б. е обект на институционално обслужване, представляващ система от дейности, които извършват институциите на трудовия пазар с оглед неговото формиране, нормално функциониране и социална защита срещу риска безработица. За целта се прилагат както активна, така и пасивна политика на трудовия пазар.Изграждат се държавни и частни структури, както и писани технологии за организиране и институционализиране на процесите. Институционализираното обслужване на безработицата включва следните групи дейности:
1. Институционализиране на трудовите пазари чрез изграждане на специализирани частни и държавни структури, респективно трудови борси на национално, областно, общинско и населено място (това са различните нива)
2. Изграждане на режим за наблюдение, регистриране, пререгистриране и отчитане на безработните лица с цел да придобият статут на такива. Формират се 4 съвкупности:
- лица, които са регистрирани като принудително загубили заетостта си.
- лица, регистрирани на общо основание и проявяващи готовност за заетост. те нямат право да получават никакви плащания или три месеца не получават нищо, а след това им отпускат плащане само за три месеца.
- млади специалисти и квалифицирани работници – завършили със средно или висше образование, но нямат стаж.
- заети лица – тези, които желаят да си сменят фирмата.
3. Определяне финансовото осигуряване на средствата и изплащане на обезщетения и помощи при безработица – определят се в проценти от брутната заплата през последните девет месеца, само за работилите по трудов договор.
4. Посредничество между фирмите и организациите – работодатели и човешки ресурси за насочване и осигуряване на платена заетост, съобразена с образованието и квалификацията. Осъществява се от квалифицирани борсови посредници, използващи съвременна информационна система.
5. Организиране на дейността по предлагане на гъвкави образователни програми на придобилите статута на безработни с цел увеличаване на адаптивността и конкурентната способност на трудовите пазари и впоследствие стабилизиране на тяхната заетост. Тази дейност се извършва в контакт с висшите училища и програмите за регионално икономическо развитие на общините.
6. Координиране на работата по разработването на национални и регионални програми за алтернативна заетост на вече квалифицираните безработни лица в контекста на активната политика. Същите се изработват едновременно с проектите за закриване и преструктуриране на промишлените предприятия, намаляване на производството, промени на технологиите, приватизация, реституция. Извършват се чрез участието на множество министерства, ведомства, Пакта за стабилност.
7. Изграждане и поддържане на информационна система за обслужване на съвкупността, чрез трите свои компонента:
- Оперативно регистриране и отчитане на съвкупността;
- Статистическо изучаване на съвкупността;
- Статистически проучвания, с цел изучаване мнението на безработните.
8. Упражняване на текущ контрол, относно спазване на законодателството на трудовите пазари от безработни лица и фирмите.
9. Регулиране на международното движение и използване на работната сила и безработните лица, чрез организиран внос и износ на трудови ресурси.
