Като механизъм на взаимодействие между променливите величини търсене и предлагане, конкуренция, цена на ресурса труд. Трудовите пазари подлежат на вътрешно и външно пазарно регулиране, т.е. чрез т.нар. “видима и невидима ръка”. В теорията и практиката съществуват два различни подхода за упражняване на регулаторни въздействия:
1. Административно-бюрократичен подход, който е присъщ на централно планираните икономики, с доминираща частна собственост и прилагащи модела на пълната заетост. Основава се на широкото използване на организационните и административни регулации, чрез национален план, директивите, лимитите, държавно-режисиране на икономически процеси, на широкото участие на държавните институции. Практиките доказаха утопичния х-р на този подход, тъй като не осигурява финансова стабилност и икономически растеж. Не осигурява конкурентност и бързо преструктуриране на фирмата.
2. Пазарно-икономически подход. Присъщ е на функциониращите пазарни икономики, с доминираща частна собственост и прилагащи модела на ефективната заетост. Основава се на въздействието, чрез вътрешно-пазарни регулатори – предлагане и търсене на труд, конкуренция и цена на труда. Многовариантността на пазарните решения и пазарната неопределеност, обуславят прилагането на четири класически концепции за въздействие върху трудовите пазари:
А) Неокласически тип. Доминира до 1930-1934г. Основава се на следните хипотези:
- Както при ...................... други пазари, така и функционирането на пазара на труда се осъществява по правилата на либерализма, чрез механизмите на търсене и предлагане на труд.
- Основен икономически регулатор на трудовите пазари е цената на работната сила, която определя реалната заетост, а чрез нея и печалбата на фирмите.
- Цената на труда при либералните схеми е основен икономически регулатор на търсенето и предлагането, поради което те могат да се саморегулират.
- Тази либерална концепция не изисква външна икономическа интервенция чрез познатите ни техники.
Условия на приложимост :
- Необходимо е бизнес средата, позволяваща автоматична промяна в търсенето и предлагането, а чрез нея и върху цената на труда.
- Ограничено държавно регулиране и държавна намеса в икономиката и социалната сфера.
- Бърза и актуална информация и база данни за състоянието на трудовите пазари.
- Либерализирано трудово и социално законодателство.
- Ограничен синдикален натиск.
Поради липсата на подходяща бизнес среда посочената концепция у нас е неприложима и поради липсата на гъвкави стратегии във фирмата.
Б) Концепция от Кенсиански стил.
- Цената на работната сила не може да се променя произволно, поради въздействието на множество извън пазарни фактори.
- Фундаментална причина за безработицата не може да бъде единственото цената на труда.
- Принудителната безработица се дължи преди всичко на ниското равнище на ефективното търсене на продукти и услуги, а чрез него и ефективното търсене на работна сила.
- Цената на труда не може да функционира като единствен регулатор, поради което той не може да се саморегулира.
- Промяната следва да се търси във въздействието за нарастването на агригираното търсене на стоковите пазари, чрез него на производството и респективно на заетостта.
- Промяната следва да се реализира, чрез натрупване на един или друг обем парични ресурси в икономиката, включително и чрез данъчната и фискална политика на държавата.
В) Монетаристичен тип. Хипотези:
- Цената на труда не се влияе единствено от съотношението търсене-предлагане, тъй като очертава тенденцията на закономерно нарастване.
- Поради непрекъснатото увеличаване на цената на труда, тя не може да изпълнява функцията на вътрешен регулатор и естествено трудовите пазари не могат да се саморегулират.
- Съотношението търсене-предлагане е препоръчително да се променя, чрез външни въздействия – парите в обръщение и техниките на парично-кредитната политика.
- Политика на поддържане на безработица в естествени, поносими граници на изхода.
- Външната интервенция да се упражнява, когато се преминат границите на естествената безработица.
Г) Институционален тип концепция.
- Няма универсални механизми за балансиране на трудовите пазари, валидни за всички населени места.
- Глобалните макроикономически показатели не дават на икономистите достатъчно основания за вземане на управленски решения в областта на регулацията.
- Анализите, оценките и решенията следва да се базират на основата на обобщенията на ниво отрасъл, фирми, професионални и отраслови групи, регионални и населени места.
- На база на изведените особености се вземат решения за избора на техники за външни въздействия и промяна.
