Практическата реализация на изложените концепции се осъществява, чрез моделите на т.нар. активна и пасивна политика.
1. Философия на пасивната политика. Въздействие върху следствието, т.е. постфактум. Правила за реализация.
- Въвеждане на гъвкави режими за регистрации, отчитане и наблюдение на числеността и структурата на безработицата на изхода.
- Въвеждане на либерални изисквания за придобиване на права за социална защита на безработните лица, с цел тяхното физическо оцеляване.
- Предлагане на гъвкави схеми за социални осигуровки и помощи при безработица.
- Въвеждане на гъвкави образователни програми за обучение и квалификация, с цел излизане от състоянието безработица.
- Разработване на прогнози за бъдещите очаквания за съвкупността на безработните лица.
- Използване на готови бюджетни средства за реализиране на пасивните действия.
ИЗВОД: Пасивната политика акцентира върху социалните действия и функции за “лекуване” на следствието безработица. Прилага се при екстремални условия (воини, земетресения, икономически кризи и депресии).
2. Философия и правила на активната политика. Представлява съвкупност от форми, процедури, техники за пряко въздействие на държавата върху търсенето и предлагането на труд, с цел балансирането на трудовите пазари. Целта е активизиране заетостта на човешки ресурси, финансова стабилизация и икономически растеж. Основава се на прилагането, разработването и реализирането на различно ресурсно осигурени програми за алтернативна заетост от вътрешни и външни източници.
I група проблеми: Проблемът е осигуряване на инвестиционен ресурс и дефинирането на приоритетите.
II група проблеми: Представляват намиране оптималното съотношение между икономически и социални инвестиции.