Търсенето на работна сила е реакцията на фирмите относно наемането на персонал при определени условия на работа, технологията на производството и определянето цената на труда. Различаваме два вида търсене: съвкупно и индивидуално. Съвкупното търсене се определя от реакцията на фирмите от определена територия или регион по отношение на наемането на персонал. Измерва се с броя и структурата на предлаганите работни места. Фирмите оказващи въздействие върху съвкупното търсене на труда са следните:
- Характеристиките на конкретното производство;
- Конюнктурата на стоковия пазар;
- Възможности за взаимозаменяемост между труд и капитал;
- Делът на разходите за труд в себестойността на продажбата;
- Стабилността на заетостта и мотивацията на персонала;
- Тип на производството – интензивен, екстензивен, смесени и застой в производството в производството.
Индивидуалното търсене на работна сила представлява реакцията на отделната фирма във връзка с наемането на необходимият и персонал. Индивидуалното търсене се подчинява изключително на икономическите интереси и получаването на оптимални резултати. Тук действат т.нар. закон намаляващата възвращаемостта, според които първоначално се наблюдава положителен ефект от добавянето на нови единици работна сила без това да е придружено от промени в останалите фактори на производство, а от определен момент нататък след достигане на определена степен на насищане на веществените фактори на производството с работна сила, всяка допълнителна привлечена единица труд води до загуба за фирмата. Работодателите имат изгода да търсят повишаване на резултатите от производството при започване и дори при понижаване числеността на персонала за сметка на повишаване производителността на труда. Предлагането на труд е свързано с реакцията на индивидуалността, семействата или домакинствата по отношение на заетостта. Съвкупното предлагане на труд се свързва с числеността на икономически активното население, което през даден период е заето или активно търсещо работа. Индивидуалното предлагане на работната се определя от решението на отделните индивиди да започната работа при определена продължителност на работния ден срещу определено заплащане и в определена област.
Върху предлагането на работната сила влияние оказват фактори, които може да се групират по следния начин:
1. Субективни фактори - към тях спадат средствата, с които разполага индивида или семейството; желаният жизнен стандарт; преценката на всеки индивид за реалната стойност на дохода и от максималното съотношение между работното и свободното време в рамките на работния ден, получаване доходи от други източници; обемът на изразходваните средства и семействата за формиране на РС и повишаване на личната квалификация.
2. Обективни фактори:
- Демографски – числеността и структурата на населението по различни признаци;
- Миграционни потоци;
- Движението на населението в рамките на страната;
- Институционалното регламентиране на труда – установената продължителност на работния ден, седмица, режим на отпуските, законоустановени възрасти за пенсиониране, състояние на образователната система.
