Вътрешнофирмените трудови пазари представлява самостоятелна обособена част от националния трудов пазар, където по своебразен начин се проявяват пазарните отношения. Схемата за тяхното функциониране се свежда до заемане на свободните работни места в по –високите етажи на йерархията във фирмата от вече наетия персонал. По този начин се дава възможност за израстване в йерархията при съблюдаване на принципа “равни шансове за всеки”. Мотивира се персонала към постигане на стабилна заетост във фирмата, а не извън нея. От друга страна производството на всяка фирма има свои специфични особености, с които най-добре са запознати и са пригодени към тях вече работещите в нея. Единствено за свободните работни места на най-ниските квалифицирани работници се търси работна сила от външния за фирмата ТП. Необходимостта от съществуването на вътрешнофирмени ТП е обусловена на първо място от честото внедряване на нови технологии и обновяване на производството. На второ място от големите инвестиции в човешки капитал и необходимостта да се създава мотивация за продължителна и стабилна заетост във фирмата, като гаранция за бъдеща възвращаемост на направените инвестиции. В резултат от съществуването и функционирането на вътрешнофирмените ТП може да се очаква последващи положителни ефекти:
1. Осигуряват се преференции при подбора и наемането на работа на вече заетите във фирмата лица, като по този начин се ограничава въздействието на външния за фирмата ТП.
2. Създаването на добър психологичен климат между лицата заемащи различните квалификационни равнища.
3. Поддържа се стабилност на заетостта и се повишава ефективността на фирмените инвестиции в човешки капитал.
4. Способства за повишаване на производителността на труда.
5. Постигане на висока степен на адаптивност към бъдещи промени във фирмената организация на производството и труда.
Държавното присъствие на вътрешнофирмената ТП е свързано със съблюдаването на нормативната база, регламентираща трудовите отношения, свързана е с прилагането на програма за насърчаване на заетостта, създаването на антидискриминационна схема за т.нар рискови групи от населението с ролята на държавата при колективното трудово договаряне и със създаваните защитни механизми за нац. ТП.