Контролът е последната фаза от процеса на управление и с него се установява доколко този процес се осъществява правилно. Той се смята и като начален етап на функцията регулиране – това което се е установило че е отклонение от взетото управленско решение се регулира в правилна посока. Управленския контрол се стреми да усъвършенства своя начин на действие и да направлява избраните функции към постигане на крайната цел.
Контролът като функция представлява онзи елемент от общото понятие за регулираност, който определя поведението на системата и нейната възможност да се развива в поставените параметри. Независимо от обстоятелствата , времето и пространството, контролната функция разглеждана като процес на проява в следните 5 елемента:
• Оценка на нормата за поведение на дадена система в това число и поведението на индивидите;
• Оценка на от взаимосвързаните звена и системи;
• Прогнозиране на очакваното състояние на системите;
• Измерване и установяване на фактическото състояние на системите;
• Съставяне на коригираща програма или установяване на възможностите за регулиране на поведението на системите.
За да се осъществи контролната функция е необходимо да съществува някаква норма.От тази гледна точка контролната функция се проявява не само за да се определи изпълнението на нормата, но и да се оцени качеството на взетото решение.
Необходимо е да се имат в предвид две важни изисквания на контрола:
1. Контрола се провява по отношение реалността на избраната норма ,пригодността към възможностите на системата,съответствията с най-добрите постижения в света на други системи.
2. Контрола оценява наличието на количествени и качествени измерения в нормата, т.е. точните характеристики на контролираните параметри. Тези количествени и качествени характеристики помагат на контролната функция още във фазата на вземане на решение.
Значително по-ефективен е контрола проявен още при определяне на нормата на системата в етапа на определяне на нейните параметри. Оценката на нормата още в етапа на проектирането и е най-важен момент от съществуването на контрола като значима част от системата за управление на обществото.
Грешно е да се смята че всяка норма и критерии на поведение управленските системи и на индивидите в тях се налагат лесно, бързо и без съпротива върху личностите, групите,звената и колективите.
