Регулирането има съществено значение за пълната реализация на контролната функция. Отсъствието на системата от регулиране лишава контрола от ефективност. Превръща неговата поява в проста регистрация на факти и събития. Ето защо като завършек на контролната функция е необходимо да се състави коригираща програма. Тази програма обобщава констатираните нарушения и отклонения, включва диагнозата на определени събития и явления, както и средствата за осъществяване на промените във времето и пространството. Тази програма включва оценката за законосъобразност и целесъобразност и личната отговорност при доказани отклонения. Направените изводи за тенденции и закономерност се подготвят за управленско решение.
В контролната програма важно значение имат контролните признаци. Това предполага точност на оценките и предвиженията.
Коригиращата програма е част от коригиращите механизми за регулиране. Самото регулиране е също управленска функция, макар че някои учени ги отържествяват. От тази гледна точка коригиращата програма може да се нарече регулираща. Тя се осъществява след извършен контрол от оторизирани контролни органи. Времето за регулиране е свързано с провеждане на процедури за продължителен период, още повече че много от параметрите търпят силно влияние от външната среда. В текущо упражнявания контрол регулирането се извършва веднага при констатирани промени на параметрите.
Може да се направят следните изводи:
1. Контролът е основна управленска функция свързана с установяване поведението на системата, нейната възможност да се развива в набелязаните параметри;
2. Контролът е особен род управленска функция с широк спектър на приложение във времето и пространството. Тази функция притежава свойствата на главната управленска функция ”вземане на решения” като в различни степени и равнища на управление я допълва и усъвършенства. Чрез контрола се проверява правилността на взетото решение , неговите качества и обхват, установява се качеството на планиране и прогнозиране , определя се постигнатата степен на координираност.
3. Контролът като управленска функция обобщава качествената определеност на системата, нейната възможност да произвежда и изпълнява управленски решения т.е. да се възпроизвежда в качествено по-висша степен;
4. Контролът е управленска функция, която въздейства върху поведението на системата включително и на индивидите в нея, както и на междуличностните отношения. В този смисъл контролната функция е насочена към законосъобразност и целесъобразност в поведението на личности и системи. Тя определя отговорностите за проявени отклонения от нормите и правилата за поведение;
5. Контролът се проявява като част от управленските процеси чрез 5-те посочени елемента .