1. Същност и обхват на контрола.
ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които продават стоки и извършват услуги). на приспадането“ и фактурния способ. Документа, чрез които могат да се установят продажбите, покупките и начисления данък е фактурата. Освен нея се използват и някои счетоводни документи. Контролния орган има за задача да провери за правилното съставяне и издаване на първичните счетоводни документи, а те са:
- данъчна фактура, опростена (обикновена) фактура
- дебитно и кредитно известие
- митническа декларация
- товарителница
- протоколи
2. Проверка на обхватността.
Проверката е насочена към извършените от лицето покупки, първичните документи в тях, отразяването им в счетоводството на лицето. Вниманието при проверката е насочено преди всичко върху сделките с право на данъчен кредит. Данъчния кредит е предварително внесен, които е платен от регистрираното лице при доставката на стоката който може да се приспадне или възстанови от бюджета. Данните от дневника за покупките се съпоставят със съответните счетоводни сметки и със съответните клетки на справката декларация за данъка. Проверява се правилно ли са съставени първичните документи, удостоверяващи покупката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за сделки, за които притежава оригинална данъчна фактура или данъчно дебитно известие, заверени по ДДС или компютърна фактура, издадена от регистрираното лице. При съмнения относно достоверността на фактурите се прави насрещна проверка чрез съответната данъчна служба по ДДС. Съпоставя се и печатът на фактурата с печатите образци, изпратени от данъчните служби по ДДС. За компютърните фактури и за фактурите, напечатани на счетоводни машини, се проявява седмичния опис на тези фактури, представен в данъчната служба. При нередовна фактура стойността й се изключва при определянето на данъка и данъчния кредит.
3. Резултати от данъчната проверка.
Законът за данъчната проверка обособява три основни документа при данъчната проверка, чрез които се реализира контрола върху облагането с ДДС.
Първият е акт за констатация. Това е задължителен документ, в който се систематизират всички констатации със съответните доказателствени средства като приложение:
- копия от различни документи
- извлечения от сметки и други
- писмени обяснения на лица
В акта за констатации се установяват само факти, нарушения и действия без да съдържа санкции.
Акта се подписва от лицето, което го издава и лицето, срещу което се издава. Ако второто лице откаже да подпише, е необходимо да фигурират двама свидели, които да докажат това. Възражения по акта за констатации се правят в 14 дневен срок. Актът за констатации е основание за изготвяне на данъчен облагателен акт (ДОА). Той се съставя само при констатирано нарушение. Чрез връчването на ДОА на задълженото лица, задължението става изискуемо. ДОА е основен документ на данъчната администрация. В него изрично се упоменава начина за определяне на данъчното задължение. Традиционно в практиката, е издаването на ДОА за всеки отделен данък. ДОА съдържа две части: едната е т.нар. легитимна част, а втората е част по съдържание. ДОА се издава от началника на данъчната служба и се връчва на лицето, срещу което се издава. Ако лицето, което получава акта откаже да подпише се прилага същата процедура както при акта за констатации. С ДОА се определя срока за доброволно изпълнение на данъчното задължение: от 15 до 30 дни. Срокът за обжалване на акта е 14 дни от момента на връчването му.