Лекции по Икономика

1. Същност, изчисляване на производствените мощности в предприятието.

Необходимостта от анализ за използване на ДМА, се обуславя от факта, че те заемат голям размер от ангажирания капитал на съответното предприятие, същите с малки изключения имат постоянна тенденция на нарастване във общото съотношение между основните елементи на всеки възпроизводствен продукт. Освен това в резултат на бързия технически прогрес се наблюдава бързо, но равно и физическо остаряване на техниката във съвременния свят(етап). Всичко това налага в предприятията да се създава такава организация на използването на ДМА, при която за кратък срок те ще пренесат своята стойност. Обикновено когато става въпрос за използване на ДМА, в твърде много литературни източници се акцентира върху показателите фондоемкост и фондоотдаване. Фоноемкостта се изчислява като отношение между първоначалната стойност на ДМА и стойностния обем на произведената продукция.
Фондоемкост= Първонач ст/ст на ДМА / ОП *100
Така изчислен този показател дава представа за отдаваемостта на ангажираните от предприятието ДМА.
Втория показател се изчислява реципрочно на първия,
Фондоотдаване= ОП / Първонач. ст/ст на ДМА * 100
и дава представа за дълготрайните активи, с които се произвежда единица продукция.
От алгоритмите за изчисляване на тези показатели е видно, че при тяхното определяне се извършва всъщност едно сравняване или съпоставка между дадения ресурс под формата на дълготрайни активи и получените при тяхното използване резултати от производствената дейност. Ето защо считаме, че тези два показателя на практика характеризират преди всичко достигнатото равнище на ефективност от използването на ДМА, а не самата степен на тяхното използване. Известно е, че с ДМА се обосредства връзката между живия труд и предметите на труда. Тяхната основна функция е да създават условия за производство на продукция. Във светлината на казаното се налага извода, че когато трябва да се определи степента на използване на ДМА ще трябва да се изходи не от отношението между продукцията и ангажираните ДМА, а от съотношението между обема на продукцията, която е произведена и продукцията която е възможно да се произведе при най- пълно използване на ДМА. В теорията и практиката, възможната за производство продукция със ангажираните дълготрайни активи се характеризират с техните производствени мощности. Те не са самите ДМА, нито пък отделните им елементи. Производствената мощност е атрибут на ДМА. Производствената мощност се изразява с максималното количество продукция, която може да бъде произведена от промишлено производственото оборудване и производствените площи на предприятието при използване на определени суровини и материали, при най- прогресивна технология и организация на производството, и при най- пълно използване на работното време на машините и оборудването. Производствените мощности на едно предприятие могат да се изчислят чрез следния алгоритъм:
ПМ= Т(МВФ)/ t'
ПМ- производствени мощности;
МВФ- максимално възможен фонд работно време на машините;
Т- максимално възможното време за работа на машините;
t'- прогресивната норма за разход на машинно време за производство на единица продукция.
Максимално възможното време за работа на машините(Т) изразява времето, през което машините и оборудването могат да участват в производствената дейност. Този фонд се изчислява като от календарния фонд машинно време (КФ в часове) и необходимото време за ремонт и прегледи на машините, и оборудването по прогресивни норми за разход на машинно време при извършване на тези ремонти и предните. Прогресивната норма за единица продукция (t'), която изразява минималния разход на машинно време за производство на единица продукция, за всеки произвеждан от предприятието продукт и при всяка система машини на практика е известна величина.
В този вид тя е изчислена по фактически данни, прогресивната норма се използва при изчисляване на производствените мощности само в онези случаи, когато машините, съоръженията и оборудването, чийто производствени мощности се изчисляват, произвеждат еднотипна продукция с установен разход на машинно време за единица продукция в натурално изражение, при тези случаи отношението между максимално възможния фонд възможно време и прогресивната норма ще изразява производствените мощности в натурално изражение.
Пример:
Приемаме МВФ на разполагаемите фрези в едно предприятие е 150 000 машинно- часа, за единица продукция се изразходват 300 нормо- часа. Тогава:
ПМ= МВФ/ t'= 150 000/300= 500 бр. изделия са производствените мощности на предприятието.
Когато машините, съоръженията и оборудването, чийто производствени мощности се установяват са ангажирани в производството на изделия или отделни детайли на повече от един вид продукция, производствените мощности се установяват в условно натурално изражение приравнени към най- типичното изделие произвеждано в предприятието. За да бъдат установени производствените мощности в условно натурално изражение е необходимо на базата на установените прогресивни норми, по видове продукция да се установи прогресивна норма за единица условна продукция. Тази норма от една страна трябва да характеризира най- типичното изделие и от друга страна да характеризира структурата на производството, за да се постигне тази двустранна характеристика, t' за единица условна продукция по своята обща продължителност трябва да съответства на прогресивната норма на най- типичния вид продукция, характеризиращ производствения облик на съответното предприятие. За да се установи тази прогресивна норма за единица условна продукция, се постъпва по следния начин:

1) Най- напред като се изхожда от общите прогресивни норми за производство на единица продукция трябва да се изчислят коефициент преводители (кфп) за всеки вид производство. Те се изчисляват като отношение между прогресивната норма на отделните видове продукции и прогресивната норма на най- типичното изделие. С помощта на така изчислените коефициент- преводители се умножават количествата продукция е натурално изражение, получените резултати се сумират, сборът им ще представлява общия обем на продукцията, която трябва да се произведе в условно изражение.
2) След тези изчисления като се използват данните за обема на продукцията в натурално изражение и прогресивните норми за единица продукция, но по отделни системи машини се изчислява общо необходимото машинно време при всяка система машини по прогресивни норми за изпълнение на общия обем на продукцията. Така при наличието вече на данни за общо необходимото време по отделни системи машини, по прогресивни норми, за целия обем произведената продукция от една страна и за общия обем на продукцията, преизчислен в условно- натурално изражение от друга страна, вече е възможно по отделни системи машини да се определи прогресивната норма за единица продукция.
3) Отношението между МВФ и машинното време, изчислен по отделни системи машини и прогресивната норма за едно условно изделие ще даде възможност да се изчислят ПМ по отделни системи машини.