Лекции по Икономика

5. Анализ на ефективното използване на трудовите ресурси.

5. Анализ на ефективното използване на трудовите ресурси. Ефективното използване на трудовите ресурси в индустриалните предприятия намира израз в показателите за производителност на труда. Известно е, че производителността на труда се измерва чрез обема на продукцията или обема на извършената работа за единица време. Тя може да се характеризира и чрез обратното съотношение, характеризиращо трудоразхода или работното време необходимо за производство на единица продукция. От гледна точка на обхвата на вложения труд различаваме няколко показателя за производителност на труда:
1) Средна изработка на едно лице на персонала( Изр.(п));
2) Средна изработка на един работник(Изр. (р));
3) Средно- дневна производителност на труда(Дпт);
4) Средна часова производителност на труда(Чпт).
Всеки от тези показатели има своето познавателно значение и всеки от тях се изчислява като отношение между обема на произведената продукция във стойност и вложения трудоразход:
Пт= Обем на произв. Пр-я във ст/ст
Трудоразход(п,бр,чд,чч)
Пт- производителност на труда.
Трудоразхода може да бъде изразен със средно-списъчен брой на персонала(п), може да бъде изразен с брой на производствените работници(Бр.), чрез общо отработените човеко дни от работниците(Чд) и чрез общо изработените човеко часове от работниците(Чч). В съответствие с това кой трудоразход е в знаменателя на алгоритъма се изчислява равнището на посочените по горе четири показателя за производителност на труда.
Методика за анализ на средната изработка на едно лице от персонала. Както вече стана известно Изр.(п) се изчислява като отношение между обема на произведената продукция в стойност и броя на персонала на предприятието.
Изр.(п)= ОП/ Бр. Персонал
По този алгоритъм може да изчислим средната изработка на персонала по план:
Изр.(п)0= ОП0/ П0= 5 000 000/108= 46 296 лева
По този алгоритъм може да изчислим и средната изработка на персонала по отчет:
Изр.(п)1=ОП1/ П1= 6 000 000/ 113.4= 52 910 лева
Изменението на средната изработка на персонала:
±∆ Изр.(п)= 52 910-46 296= +6 614 лева
По показания начин се изчислява средната изработка на едно лице от персонала, а когато се анализира тя се представя под влияние на два фактора:
1) Структурата на персонала- изразява се чрез относителния дял на работниците в общия брой на персонала(Ст). Този фактор влияе върху средната изработка на едно лице от персонала, поради това че средната изработка, която се постига от един основен работник при различните категории работници е различна.
2) Средна изработка на един производствен работник(Изр.(р))
Изр.(п)0= Ст0*Изр(р)0= 46 296 лева
100
Изр.(п)1= Ст1*Изр(р)1= 52 910 лева
1000
±∆ Изр.= +6 614 лева

За да извършим факторния анализ на този показател е необходимо да се премине през следните аналитични процедури:
1) да се изчисли структурата на персонала по план и по отчет;
Ст0= Работници0 * 100= 100 * 100 = 92.6%
Персонал0 108
Ст1= Работници1 * 100= 110 * 100 = 97%
Персонал1 113.4
2) трябва да се изчисли средната изработка на един работник по план и по отчет;
Изр.(р)0=ОП0/Бр.0= 5 000 000/100= 50 000 лева
Изр.(р)1=ОП1/Бр.1= 6 000 000/110= 54 545 лева
3) изследване влиянието на двата факторни показателя, използваме верижното елиминиране. Първо изчисляваме влияние на структурата на персонала, ще представлява разлика между една условна средна изработка на едно лице на персонала и плановата средна изработка.
±∆ Изр.(п)/Ст/ = Ст1*Изр.(р)0 – Ст0*Изр.(р)0= 97*50 000 – 46 296= 48 500-46 296=
100 100
= + 2 204 лева
Нарастването на работниците, води до повишаване на средната изработка на един работник с 2 204 лева.
2) Влияние на средната изработка на един работник- ще представлява разлика между фактическата средна изработка на едно лице от персонала и условната средна изработка.
±∆ Изр.(п)(Изр.(р))= Ст1*Изр.(р)1 – Ст1*Изр.(р)0= 52 910-48 500= +4 410 лева
100 100
Комплексното изменение на двата фактора трябва данни даде общото изменение на средната изработка:
±∆ Изр.(п)= Изр.(п)(Изр.(р))- Изр.(п)/Ст/=4 410-2 204=2 206
Методика за анализ на показателя средна изработка на един работник. Това основния обобщаващ показател, с който се характеризира ефективното използване на ангажираните в производството работници. Както стана ясно показателя се изчислява като отношение между обема на произведената продукция и средно списъчния брой на работниците.
±∆ Изр.(р)= Изр.(р)1- Изр.(р)0=54 545-50 000= +4 545 лева
Когато този показател се подлага на факторен анализ, той се разглежда под влиянието на три основни фактора:
1) средно отработените човеко дни от един работник(Чд)- този фактор дава възможност да се установи отражението на целодневните загуби работно време(състоянието на трудовата дисциплина в предприятието върху средната изработка на един производствен работник);
2) средно отработените човеко часове в рамките на един работен дан(изразява плътността на работния ден)(Чч). Този фактор пък дава възможност да се установи отражението на вътрешно- сменните загуби работно време върху средната изработка на един работник;
3) средно часова производителност на труда(Чпт)- характеризира степента на използване на ефективното време на работниците в работата. Характеризира произведената продукция за един час от един работник.
Връзката между тези три факторни показатели и средната изработка на един работник е следната:
Изр.(р)=Чд*Чч*Чпт
По план Изр.(р)0=Чд0*Чч0*Чпт0=50 000 лв.
По отчет Изр.(р)1=Чд1*Чч1*Чпт1=54 545 лв.
За да се изучи факторния анализ на изменението на средната изработка на един работник е необходимо най- напред да се наберат данни за трите факторни показателя.

Въз основа на информацията от предходната таблица, изчисляваме:
5.Отработени Чд на един работник(р.2.1/р.1.1) 200 204.5
6.Чч в рамките на един Чд(р.2.2/р.2.1) 7.5 7.6
7.Средна Чпт(р.3/р2.2) 33.33 35.08

Изследване влиянието на трите основни фактора(използваме способа на разликите):
1) ±∆ Изр.(р)(Чд)= (Чд1-Чд0)*Чч0*Чпт0=(204.5-200)*7.5*33.33= +1 124.88 лв.
2) ±∆ Изр.(р)(Чч)= (Чч1-Чч0)*Чд1*Чпт0=(7.6-7.5)*204.5*33.33= +681.59 лв.
3) ±∆ Изр.(р)(Чпт)= (Чпт1-Чпт0)*Чд1*Чч1=(35.08-33.33)*204.5*7.6= +2 719.85 лв.
Рекапитулация + 4 545 лева

Анализ на дневната производителност на труда(Дпт)- този показател характеризира ефективното използване на работното време в рамките на работния ден(смяна). Както и при останалите показатели и тук дневната производителност наа труда ще се изчисли като отношение между обема на произведената продукция в стойност и общия брой на отработените човеко-дни от работниците:
Дпт0= ОП0/ΣЧд0=5 000 000/20 000=250 лева
Дпт1= ОП1/ΣЧд1=6 000 000/22 500=267 лева

±∆ Дпт=267-250= +17 лева(нарастване на дневната производителност на труда с 17 лв.)
Този показател също така може да се подложи на факторен анализ. Дпт на труда се влияе от два основни фактора:
1) средно отработените човеко-часове в рамките на един работен ден;
2) средната часова производилтелност на труда.
От тук алгоритъма ще бъде:
Дпт=Чч*Чпт
В таблицата вече разполагаме със данни, както за Чч в рамките на работния ден, така и за Чпт, следователно ще измерим това влияние:
1) ±∆ Дпт(Чч)=(Чч1-Чч0)*Чпт0=(7.6-7.5)*33.33= 3.33 лева
2) ±∆ Дпт(Чпт)=(Чпт1-Чпт0)*Чч1=(38.0-33.33)*7.6= 13.30 лева
 17 лева
Методика за анализ на часовата производителност на труда- както предходните показатели за производителност на труда, така и Чпт се изчислява направо като отношение между обема на произведената продукция и вложените за нейното производство човеко- часове. Или Чпт=ОП/ΣЧч
По план и по отчет:
Чпт0=ОП0/Чч0=5 000 000/150 000= 33.33
Чпт1=ОП1/Чч1=6 000 000/171 000= 35.08

±∆ Чпт=35.08-33.33= +1.75
Така се изчислява часовата производителност на труда, но когато се анализира тя се разглежда под влиянието на следните факторни показатели:
1) структурата на производството- тук структурата не е отразена чрез относителни тегал проценти, а чрез произведените количества по видове производства(К);
2) трудоразхода на отделните изделия в човеко- часове(Т;Тчч);
3) средна продажна цена на изделията(Ц).
От тук Чпт= Σ К*Ц/ Σ К*Т

1) При факторния анализ първо се изследва влиянието на структурния фактор. Структурата на производството оказва влияние върху средната Чпт, поради това че индивидуалната часова производителност на труда по видове производства е различна. Ето защо ако през анализирания период нарасне обема на тези видове продукция, които имат по- висока индивидуална производителност на труда от средната за предприятието, промените в структурата на производството при равни други условия ще доведат до нарастване на средната часова производителност на труда и обратно.
±∆ Чпт(Ст)= ЧптI-Чпт0= (Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т0)-( Σ К0*Ц0/ Σ К0*Т0)
2) Трябва да се изследва влиянието на трудоемкостта на единица продукция- по същество този фактор характеризира индивидуалното равнище на часовата производителност по отделни изделия. Неговото влияние ще се установи като разлика между втора условна часова производителност на труда и първа условна Чпт.
±∆ Чпт(т)= ЧптII- ЧптI= (Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т1)-( Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т0)
3) Влияние на средните продажни цени на изделията- ще представлява разлика между фактическата средна Чпт и втората условна.
±∆ Чпт(ц)= Чпт1- ЧптII= (Σ К1*Ц1/ Σ К1*Т1)-( Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т1)
стр.62 зад.48