Най- често в теорията на анализа се приема, че неговия предмет е стопанската дейност на предприятието като някои автори до уточняват, че икономическия анализ изучава стопанската дейност от определен зрителен ъгъл. Приемането обаче на стопанската дейност за предмет на анализа затруднява разграничаването му от редица други клонове на икономическата наука като- стопанска отчетност, стопански финансов контрол, фирмено планиране и т.н. Това е така, защото всички посочени икономически дисциплини всъщност имат за обект също така стопанската дейност на предприятията и фирмите.
Теорията на познанието учи, че предмет на даден клон от науката може да бъдат само изследванията със строго определена цел, от определена гледна точка, отделни страни, свойства и отношения на обективната действителност, които страни свойства и отношения не се изследват от никой друг клон на науката със същата цел и от същата гледна точка. На тази фаза вече предмет на икономическия анализ са само определени страни от стопанската дейност на предприятието от движението на капитала, които анализа изследва с определена цел и които страни със същата цел не изследва никой друг клон от икономическите науки. Икономическия анализ изучава резултатите от стопанската дейност на предприятията в неразривна връзка с условията при които са постигнати. Посредством анализа се разкрива и измерва влиянието на факторите обуславящи съответните резултати при изпълнение на набелязаните цели за да е ефективно използването на авансирания капитал, материални и трудови ресурси и за постигане на висока ефективност от стопанската дейност. Следователно предмет на анализа е влиянието на комплекса от фактори върху постигнатите резултати от стопанската дейност и използването на ресурсите отразени във система от конкретни показатели установявано с цел да се даде обективна оценка на постигнатото и да се разкрият резервите за повишаване на ефективността на ангажирания капитал.
При изучаване на своя предмет икономическия анализ решава редица основни и конкретни задачи. Основната задача на анализа произтичаща от неговото място в ситемата на стопанското управление е да дава вярна конкретна оценка за състоянието на анализирания обект като извежда отражението на основните фактори които го обуславят. Конкретните задачи вече произтичат от вида на анализа и конкретните цели на аналитичните проучвания. В теорията съществува широка гама на класификации на икономическия анализ по различни признаци. Така например според обхвата и обекта на изследване, се дели на микро и макро икономически анализ. Макроикономическия анализ се извършва при анализа на стопанските единици от по висок ранг, най - често по отрасли и под отрасли,общо за външната търговия и т. н. Микроикономическия анализ (фирмен анализ, анализа на предприятието), в зависимост от органите които го извършват може да бъде- вътрешно фирмен; между фирмен; сравнителен анализ. Според предназначението и времето за което се извършва вътрешно фирмения анализ може да бъде също така 3 вида - текущо оперативен; ретроспективен; прогнозен анализ.
Текущо оперативния вътрешно фирмен анализ има за конкретна задача текущ- още при потичане на стопанските явления и процеси да предоставя на управленските органи информация за отклоненията от набелязаните цели и очаквани резултати без да се държи обаче сметка за функционалните връзки между отделните показатели характеризиращи ресурсната обезпеченост, използването на ресурсите и резултатите от стопанската дейност.
Ретроспективният (отчетният) анализ, наименованието подсказва че анализа се извършва след изтичане на определен период от време той има за задача да разкрие детайлно състоянието на анализирания обект и неговите структурни звена. Неговата цел е диагностична, понеже въз основа на получената информация за посоката и силата на влияние на отделните фактори се разкрива състоянието на обекта, неговите постижения и слабости, неизползвани възможности и на тази база се приемат решения за по-нататъчно развитие. При този анализ се изследват отчетените резултати, а за база се приемат резултатите които са планирани или са постигнати през предшестващи периоди.