Формата на контрола разкрива неговото вътрешно съдържание, структура и обхват. Формите не са насочени към разкриване същността на контрола, а към неговата съдържателна страна.
1. Предварителният контрол е широкообхватен процес, включващ условията за развитие, ресурсното осигуряване, кадровото осигуряване, подготовката и вземането на решения.
2. Текущият контрол се развива и проявява успоредно с развитието на явленията и процесите на своя обект, което разкрива неговия оперативен характер, докато предварителният контрол има ярко изразен превантивен характер. Превантивността намира място и при текущия контрол, но от момента на започването на развитието. Тя може да намери приложението като стопер на отрицателното развитие и да не допусне повече натрупването на отрицателни ефекти.
3. Последващият контрол обхваща явленията и процесите след тяхното завършване. Той е насочен към готовия продукт, неговите количествени и качествени характеристики, към съществуващата отчетност и крайните финансови резултати и финансово състояние на обектите, което потвърждава неговия констативен характер. Основен недостатък на последващия контрол е липсата на възможност да влияе превантивно върху проверяваните обекти.
Всяка една от посочените форми се реализира чрез една или няколко конкретни форми.
Диагностиката е сред конкретните форми на предварителния контрол. Тя дава възможност за контрол преди решението, а не след изпълнението му. Чрез контролната диагностика трябва не само да се установят неблагоприятните обстоятелства, но и да се провери реалността на симптомите, свързани с тях
Проверка на версията. Чрез нея контролният орган ще потвърди или отхвърли появилата се версия. Тази информация се подлага на анализ, за да се разкрият границите на отклоненията / преразход, щети, спад на производството /.
Формиране на диагнозата. Разкрива какво точно е действителното състояние на явленията и процесите, развиващи се в подконтролната система. Формирането на диагнозата не означава край на контролните процедури. Чрез тях трябва да се предпишат действия, които да повлияят върху бъдещото развитие на системата.
Проверка на резултата. Резултатът от проверката може да покаже, че се влошава поведението на системата или че се стабилизира.
Контролната диагностика има смисъл само, когато е навременна. За специалистите в областта на контрола е по-добре да изпреварят отрицателните явления и процеси, отколкото да се търсят пътища за тяхното разкриване и санкциониране.
