І. Много от решенията за покупка се вземат само от един човек, но маже да участват и много лица, които изпълняват роли на:
инициатор – който дава идеята за покупката
влияещ – съветът му влияе на решението
купуващ – осъществява покупката
решаващ – преценява какво да се купи, кога и от къде
употребяващ – консуматор на покупката
ІІ. Една от класификациите е на Асаел, който разглежда четири типа поведение на основата на два критерия – степен на ангажираност на купувача и степен на различие между марките.
Сложно поведение при покупка. Потребителя е силно ангажиран и е наясно със съществените различия между търговските марки. Става въпрос за скъпи марки, които се купуват рядко и носят риск за потребителя. Често той не познава продукта и трябва да събере информация за него.
Поведение при покупка, намаляващо дисонанса. Потребителя е силно ангажиран, но вижда малки различия в търговските марки. Наблюдава се при скъпи стоки, които потребителя купува бързо, защото не се колебае много за марката. Потребителя реагира на по-добра цена или по-големи удобства при покупката.
Обичайно поведение. Потребителя не е активно ангажиран с покупката и според него има малки различия между марките. Дори да купува само една марка, това е резултат от навика, а не от лоялност. Марката се избира защото е позната.
Поведение, търсещо разнообразие. Потребителя не е силно ангажиран, но вижда значителни различия в марките. Потребителя търси разнообразие чрез честа смяна на купуваната марка, но смяната е поради търсене на нещо ново, а не поради неудовлетвореност. Наблюдава се при широко разпространени високо достъпни стоки.
ІІІ. Еванс прави друга класификация на решенията за покупка:
- Екстензивно решение
- Лимитирано /ограничено/ решение
- Обичайно решение. То може да се раздели на два типа – лоялност към марката и повторена покупка. Лоялността пести време. Повторените покупки са типични за хранителните стоки. Може да се предпочете продукт на конкурентна фирма, ако той е с по-ниска цена при същото качество или на по-висока цена, но на по-високо качество.
Структура на потребителските решения:
Решенията на потребителите могат да се класифицират според:
• нивото на въвлеченост - с ниско и високо ниво;
• времето за извършване - на планирани и не планирани;
• лоялността към търговската марка - с лоялност и нелоялност;
• наличието на импулс за висока въвлеченост - отчитат се факторите, които насърчават импулса като презентация, цена, специална оферта;
• наличието на импулс на ниска въвлеченост;
• проявената ограничена и ежедневна въвлеченост;
• търсенето на разнообразие, изразяващо се в пробване на нещо различно, планиране на продуктовата категория и импулсивност на крайното решение за търговската марка.
В зависимост от характера на процеса по вземането им решенията на потребителите са: програмирани при ниска въвлеченост и комплексни при висока въвлеченост. Те представляват двата противоположни края на т.нар. континуум. При движение надясно по него процесът на вземане на решение се променя от решаване на обширен проблем към решаване на ограничен проблем и към обичайно вземане на решение.
Следователно степените на вземане на решение за покупка са:
* обичайно вземане на решение или решение по навик;
* решаване на ограничен проблем или ограничено вземане на решение;
* решаване на обширен проблем или разширено вземане на решение.