Нетарифните регулатори във ВТ са административни регулатори, въведени с нормативен акт на администрацията или правителството. Те действат на пазара пряко и ефектът им е многостранен. Администр.регулатори се делят на 2 групи - средства за ограничаване на вноса и средства за стимулиране на експорта.
Средства за ограничаване на вноса
1. Ембарго - административна забрана за внос или износ, която не може да бъде преодоляна. Използва се рядко. Съществува ембарго и при износ на опред.стоки. Прилага се, когато не може да се влияе върху паз.цена на тези стоки или поради нарушено търсене и предлагане на вътрешния пазар. Налага се по силата на м/унар.съглашения - напр.забрана за внос на хладилна техника. Може да се въведе по силата на решения на м/унар.организации с политическа или друга цел.
2. Контингенти (квоти) - представляват лимити за внос, валидни за опред.период. Определят се по нклк.начина. Обявяват се в разл.мерни единици. Натурално-вещественият контингент се определя във физически мерни единици. Стойностен контингент - определя се в пари и се внася при нулеви или по-ниски мита. Над лимита също може да се внася, но по завишени мита. Квотите могат да се разпределят чрез търгове (на конкурентна основа), при с-ма на явни предпочитания, чрез неценова конкуренция (първи пристигнал - първи получил).
3. Разрешителен режим -
4. Лицензиране - означава, че ВТ операции в даден бранш или изцяло се сключват само след одобрението и издаването на съответен документ (лиценз) от оторизиран орган. При лицензите могат да се регулират географските направления на ВТ връзки. Лицензиите за износ и внос биват нклк.вида : 1) открита генерална лицензия - разрешават на съответната фирма опред.вид операции за неограничен или фиксиран срок в у-вията на безпрепятствен внос и износ; 2) индивидуална специална лицензия - издават се на конкретна фирма за определена стока и за опред.срок; 3) открита индивидуална лицензия - разрешава вноса или износа за и от строго определени страни и до точно фиксиран обем.
5. Валутно-финансови средства - свързани са с валутния курс или с регулирането на възможностите за придобиване и опериране с чуждестранна валута. При свободното плаване ВК не може да се ползва като средство на ВТ политика. Ако БНБ обаче пряко се ангажира с определянето на ВК, той се превръща в протекционистично средство. Обезценката на местната валута при равни др.у-вия стимулира износа от страната и оскъпява вноса; стимулира притока на чуждестр.капитал в страната.
6. Паратарифни ограничения - заменители на митата под формата на разл.такси - статистически такси, вносни разрешителни акцизи, пристанищни налози, транзитни такси.
7. Технически ограничения - включват санитарен, фитосанитарен, ветеринарен контрол, контрол за безопасност; изисквания към опаковката и маркировката; специални изисквания за спазване на определени стандарти и норми. Могат да бъдат сериозно препятствие за вноса чрез изискванията за съответствие на определени държавни стандарти за качество и безопасност; сложните и продължителни процедури; високата стойност; монопол в издаването на съответните сертификати.
8. Други - увеличени митн.формалности, изразяващи се в изискването на много документи
Средства за стимулиране на износа
1. Облекчено кредититиране на износа - крупни банки и фин.институти отпускат на износителите кредити с по-ниска лихва. Предоставя им се и гратисен период или аванс за еспортно производство със срок до 2 години. В някои страни съществуват специализирани институти за експортно кредитиране. Понякога банки и фин.консорциуми, обвързани с крупни експортьори кредитират вносителите в страните - импортьори. Това е мощно средство за стимулиране на износа.
2. Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити - обхваща фирмените и банкови кредити и цели да създаде допълнителни стимули не само за износителите, но и за фин.-кредитните институции в у-вията, когато облекченията по плащанията са важен компонент на неценовата конкуренция по у-вията на доставка. Държ.гарантиране на кредитите се извършва от експортно-импортни банки с държ.капитал и публично правен татут.
3. Данъчни и митнически облекчения за експорта - те са нклк.вида и могат да се разглеждат като косвено субсидиране. 1) Освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи ; 2) Връщане на вече платени данъци и мита при износа (дроубек); 3)Предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестр.инвестиции по повод повишаване конкурентността и експортността на местното производство.
4. Валутни привилегии за износителите - изкупуване на валутата по по-благоприятен курс, който може да се диференцира по стоки (напр. по-висок за вноса на по-ценни стоки и при износа на по-неконкурентни стоки). Други валутни преференции са оставяне на разположение на износителите на част или на цялата реализирана валута (прилага се в у-вията на вал.ограничения) и привилегировано снабдяване с валута за внос на суровини и материали за експортно производство.
5. Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро и водоснабдяване и т.н.) ; транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи ; паспортни, визови и др.преференции.
6. Субсидиране на износа (дотиране) - подпомагане на местни производители, които произвеждат за износ.Фондовете, които са най-често източник на субсидиране, са държ.бюджет. Експортните субсидии източват бюджета и не могат да се ползват за никакви други цели. Така националната икономика губи 2 пъти - 1)чист национален доход, който се изнася в чужбина в полза на чуждестр.потребители; 2) забавяне на НТП и неефективно производство. Експортното субсидиране се ползва от страните за получаване на валутни приходи, с които да обслужват м/унар.си финансови задължения с настъпил падеж. Друга цел на експ.субсидиране е дъмпинг на определен пазар и стремеж за завладяване на значителен и траен паз.дял. Механизмите за експ.субсидиране са 2 - пряк и косвен. Прякото субсидиране е трансфер на суми в полза на местните производители срещу реализиране на определени кол-ва експорт. Косвеното субсидиране разполага с богат инструментариум от скрити средства и затова е по-труден за доказване. Средства на косвеното субсидиране са - ускорена амортизация, предоставяне на държ.кредити с ниски/нулеви лихви; предоставяне на материали, енергоносители на занижена цена; поемане р-дите по квалификация и преквалификация на персонала; освобождаване на предприятията от осигурителни вноски върху раб.заплати; освобождаване от ДДС на продукцията, предназначена за вътр.пазар; намаляване на данъка върху печалбата; поемане на разноските за реклама и маркетингови проучвания на чуждестр.пазари и мн.др. Екс.субсидиране се допуска по отношение на селското стоп-во поради неговата специфика - сезонност, рискове и др.
7. Износни мита, такси, данъци - могат да са стимул за експорта ако са експортна бариера срещу суровини и материали, дефицитни в страната, или които може да се изнесат като готов продукт.
