Индустриалните отношения се определят като взаимоотношения между работниците, работническите групи и техните организации от една страна и работодателите и техните организации от друга. Индустриалните отношения са система от принципи, норми, правила, изисквания, процедури, институции, правомощия и инфраструктурата на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и за провеждане на консултации между правителството, синдикатите и работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителни отношения, както и за създаване на задоволителни условия на живот на трудещите се.
Основен подход в индустриалните отношения е системния подход. Основното в теоретичната схема на индустриалните отношения е разглеждането им като система, която в същото време е подсистема на общата социална система. Социалната макросистема като външна среда на въздействие поставя ограничения пред системата на индустриални отношения. Системата на индустриално отношения има статус подобен на икономическата и политическата система. Всяка система на индустриални отношения е съставена от определени действащи лица, които участват в индустриално отношение:
1. йерархията от управляващи организации и техните представители
2. йерархията от работници и техните говорители или представители
3. специализираните правителствени органи, както и специализираните частни органи, създадени от предходните две групи
Действащите лица не са напълно свободни агенти – тяхното поведение зависи от въздействията и ограниченията на средата. Те могат да се обособят в три групи:
- технологични характеристика на работното място
- пазарните или бюджетни ограничения
- властта и нейното разпределение в обществото
Системата на индустриални отношения е свързана с идеологията и общата съвкупност от идеи и възгледи, която определя ролята и мястото на всяко от действащите лица и отношението на всяко от тях към останалите участници в системата.
Правилата които управляват поведението на хората на работното им място могат да имат различни форми на проявление:
- правилата, действащи във всяка работническа група
- нормативните и административните актове на правителствените органи
- колективните договорености и др.
Подход на социалното действие
При него дефинициите на самите действащи лица за ролята им в индустриалните отношения и за ситуацията в която се намират се приемат като изходна база за обяснения на тяхното социално поведение и взаимоотношенията помежду им. За разлика от подходите, които започват с някаква обща нормативна психология на индивидуалните потребности в трудовия процес или с концепция за принципите на ефективно работещата система от отношения тук вниманието се насочва към разнообразието в значенията които трудовия процес може да има за субектите на тези отношения.
Подходът на социалното действие е отворен за доразвитие, но проявява и една характерна тенденция на игнориране на социалните структури като фактор за поведение на действащите лица. Основния принос на подхода на социалното действие не е в детайлите, колкото и съществени да изглеждат, а в самия начин по който този подход подчертава запазената в някаква степен свобода на действие на индивида и възможността му да въздейства върху социалните процеси.
