Капиталовата структура също е една от основните компетенции на финансовия мениджър и също е свързана с формирането на едно или друго ниво на капиталовите разходи на една или друга възвръщаемост на свободния капитал, на едно или друго равнище на финансовите резултати. Капиталовата структура има отклонение само към източниците за дългосрочно финансиране. По-точно тя представлява съвкупност от източниците за дългосрочно финансиране и съотношението между тях. Тези дългосрочни източници са СК и дългосрочните задължения на фирмата. СК обхваща основния капитал респективно резервите. Печалбата от минали периоди. Основния капитал на дружеството е акционерния капитал. Той е свързан с тяхното възникване, съществуване и прекратяване на нейната . Акционерния капитал е свързан с определен риск на притежателите на акции, който е резултат от няколко обстоятелства. Преди всичко финансовото състояние на дружеството и провежданата от него държавна политика но също така и от риска на собственика, т.е. кредиторите имат приоритет при плащанията, а също и привелигированите акционери в периоди на финансови затруднения или при ликвидация на дружеството.
Всеки бизнес е неповторим и притежава специфична капиталова структура. Елементите на капиталовата структура са СК, резервите, печалбата и дълговете. Резервите в определена степен се регламентират нормативно, но предприятието може да формира и допълнителни резерви. Печалбата е резултат от успешен бизнес и може да се използва за всякакви цели. При анализа на капиталовата структура по-специално интереса пада върху неразпределената печалба, т.е. тази, която остава след като бъдат изплатени дивидентите. Привелигированите акции като част от СК при анализа на капиталовата структура определено се пренебрегват поради ниския им относителен дял.
СК присъства във всеки един бизнес независимо от неговите размери. Когато СК в капиталовата структура има дял до ¼ се казва, че капиталовата структура е ниска. Тогава фирмата може да се окаже в силна зависимост с кредитори или изправена при големи затруднения при привличане на дългосрочен заемен капитал.
Когато СК възлиза до 55% и дори над СК, бизнесът е автономен плаща малки лихви, но от гледна точка на цената на капитала това невинаги е най-доброто решение. В практиката преобладава капиталовата структура , в която СК е от 25 до 55%, т.е. т.нар. „Средна капиталова структура”, при която риска е сравнително равномерно разпределен и цената на капитала е сравнително добра.
При изграждането на капиталова структура е много важно да се открият фирмите, които влияят върху финансовото състояние, кредитоспособността и ликвидността на фирмата.
Капиталовата структура се характеризира с две основни измерения:
1) Състоянието: дълг-капитал Д/К=Д/ОА+Д
2) Финансовият лост или финансовият LIVERAGE – може да се определи като отношение на брутната печалба преди фирмата да изплати лихвата по дълговете си върху брутната печалба – лихвите.
Когато финансовият LIVERAGE е по-голям от единица това означава, че единица увеличение на СК носи повече от единица увеличение на дохода на една акция.
Увеличаването на дългосрочната външна задлъжнялост не може да бъде безгранична. Оптималното ниво на капиталовата структура се достига там, където вече е без значение от какъв източник е допълнителната единица финансиране – собствен или чужд, в смисъл такъв, че чистия доход на една акция не би се получил при допълнително финансиране със СК се изравнява с чистия доход на една акция при финансиране с облигации.
При формирането на капиталова структура трябва да се има в предвид, че финансовия мениджър не трябва да се ограничава само до характеристиките, на капиталовия надзор, но трябва да отчита и оперативните характеристики на фирмения бизнес. Тъй като общия лост за ф е равен на оперативния капитал, то финансовия лост започва от там, откъдето свършва оперативния. Силата на оперативния лост произтича от възвръщаемостта, обусловена от производствените и маркетингови предимства на фирмата.
