Една от ключовите отговорности на финансовия мениджър е вземането на решения за инвестиране. Инвестирането е процес на употреба на капитала на фирмата, собствени и привлечени; могат да са с различна насоченост: за промишлено оборудване, за запаси, за обучение и т.н. Т.е. инвестиция е всеки процес, д. , к. вложеният финансов ресурс се връща нараснал поне с очакваната НВ. Обикновено инвестицията в ДА може да се осъществи на основата на избор между различни алтернативи. Изборът на един от тези алтернативи и вземането на инвестиционно решение изискват задълбочен анализ и целият този процес се нарича капиталово бюджетиране. Той включва установяване на разходите за проекта, установяване на разходите за набиране на нужния капитал и на бизнес и финансов риск. Това предполага установяването на много параметри: пазари, цени, приходи от продажби, максимални равнища, инфлация, данъчни тежести и др. Инвестиционната политика трябва да е съобразена и с други фактори на макро и микро средата, а също и с други насоки на управление на фирмата.
Инвестициите в зависимост от обхвата си се делят на бруто и нето инвестиции.
Бруто инвестиции обхващат инвестициите като цяло, а нето инвестициите се получават, когато от бруто инвестициите се спаднат онези, които имат за източник на финансиране амортизационни отчисления.
Според друг критерии инвестициите могат да бъдат разграничени на принудителни – инвестиции, които отговарят на необходимостта да се съобразят екологичните изисквания, изисквания за условията на труд, инфраструктурни изисквания. При принудителните инвестиции водещо съображение е стремежа да се отговори на изискванията с минимални разходи (а не доходност).
Противоположност на принудителните инвестиции са инвестициите, които са на свободен избор – земя, сгради, ДИМА.
При капиталовото бюджетиране, свързано с такъв тип инвестиции е много важно да се установи работещият паричен поток, т.е. к. подлежи на дискутиране при определяне на настоящата стойност. Той включва чистата печалба, амортизационните отчисления и постъпления от продадени активи.
Методите за инвестиционния избор се класифицират в две големи групи: статични и динамични.
Динамични са тези, които отчитат стойността на парите във времето. Сред тях се открояват методът на чистата осъвременена стойност, на вътрешна норма на дохода и индекса на рентабилност.
В практиката се познават и прилагат различни техни модификации. Една такава модификация е анализът приходи, разходи.
Особеното тук е, че ако искаме да е динамичен трябва да установим отношенията между дисконтираните приходи парични потоци и дисконтираните разходни парични потоци. Когато коефициентът е по-малък от единица проектът е финансово непривлекателен.
Тъй като статистическите методи за преценка и избор на инвестиционните решения не отчитат стойността на парите във времето те показват по-високата ефективност на инвестиционните алтернативи от реалната.
Сред най-използваните статистически методи са:
- методът средна норма на дохода
- методът срок на откупуване.
Един от начините за установяване на средната норма на дохода е като средногодишните очаквани доходи се разделят на половината от първоначалната инвестиция.
Срокът на откупуване изчислен като инвестиционни разходи разделим на средногодишния чист паричен поток.
При вземане на решение за инвестиране е необходимо да се отчита обстоятелството, че веднъж инвестирани ДА, особено в някои техни компоненти, капиталите не могат или много трудно могат да бъдат претрансформирани.
По отношение на решението за инвестиране интересите и вижданията на собствениците (акционерите) и на управлението могат да са различни. Смята се, че М е ориентиран по-скоро към максимизиране на печалбата и демонстриране на резултатност в не толкова дългосрочна перспектива, която произтича от техните интереси. Интересите на дребните акционери са сходни, но на крупните са с по-дългосрочна ориентация – разширяване на пазарния дял, растеж на богатството т.е. на стойността на фирмата на капиталовите пазари. Друг проблем при инвестиционното решение е хармонизиране на тези различни интереси.
Всяка инвестиция е съпроводена с риск.
