Комуникация – старогръц. “обмен”, “съобщение”, “връзка”
Комуникацията е процес, чрез който хора, групи, организации и общности, намиращи се във взаимна връзка помежду си, създават, предават и използват взаимоизгодна информация, която е необходима за организиране на тяхната околна среда
Характерни черти:
- комуникацията е постоянна
- комуникацията е субективна
- комуникацията се заучава
- комуникацията изисква реципрочност
- комуникацията е договаряне
- комуникацията има няколко равнища
- комуникацията е невъзможна без технически средства
- комуникацията е самоотразяване
Елементите на комуникацията представляват нейните съставни части:
- кодиране на информация
- предаване на информация
- декодиране на информация
- използване на информация
Формални комуникации – следват организационно управленската и организационната структура на организацията, т.е. формалната йерархия. Комуникационните канали са средствата,с помощта на които се изпраща едно съобщение (биват вербални, невербални и технически). Комуникационните канали в съчетание с посоките за движение за информация, образува т.нар. “комуникационни мрежи” – верига, Y-мрежа, колело, кръг, звезда, COM-CON
Неформалните комуникации “лоза” – устна, включва няколкло вида – едностранна (всеки казва на другия), клюка (един казва на всички), вероятностна (всеки наслуки казва на другия), грозд (някой казва на определени хора)
