Планирането е ключова функция в управлението. Потребността да се планира е свързана с подвижността на средата и несигурността на средата. Планирането е инструмент за адаптация. Ако организацията не планира, тя не би могла и да контролира събитията. Планирането защищава бъдещето на организацията.
Природата на функцията планиране:
планиране, прогнозиране, бюджетиране
цели действия ресурси начини
резултати
Елементи на планирането:
- целите – представляват интеграл, едно бъдещо и желано състояние
- действията – представляват специфични и предпочитани начини, за постигане на целите
- ресурсите – нещата, с които трябва да се съобразим в хода на планираните действия
- начините – представляват подходите и техниките, с които ще се изпълнят действията
Процесът на планиране, независимо от модела, винаги е системен, интегриран и се базира на договарянето и съвместяването на различни интереси между равнища и структури в организацията.
Процесът се състои от пет последователни стъпки:
1. Познаване на сегашното състояние – да се разполага с ясна и пълна информация за сегашното състояние на организацията
2. Определяне на цели – при планирането на целите първо се определят приоритетите на целите, после се определят рамки, възможните конфликти и измерванията на целите
3. Предвиждания и прогнози – да се определят действията, които организацията трябва да направи в бъдеще.
4. Определяне на курса на действията – вземане на решения как организацията да се придвижи от текущото си състояние към целта (или областта, в която е планирана целта)
5. Съставяне на поддържащи планове – процесът на планиране приключва с един общ план. Но са нужни един или няколко поддържащи плана, които конкретизират общия план
