Според Катеора ключовите фактори, влияещи върху международното ценообразуване са:
- данъци и такси, които са динамични във времето и различни в отделните държави, в зависимост от политиката на страната
- инфлацията в страните –пазари.
- колебанията във валутните курсове
- разходите за посредници и транспорт, които са променливи
Според С. Джейн факторите са подобни на посочените от С.Маджаро и са:
- ценови цели – следствие от маркетинговите и корпоративните цели, като целите се дефинират по отношение на печалбата, обема на продажбите, формирането на имидж, осигуряването на стабилност и етиката.
- разходи – постоянни и променливи
- конкуренция
- клиенти – търсенето зависи не само от цената, но и от покупателната способност, приложението на продукта, гаранциите и др.
- държавно управление – цените трябва да отговарят на законовите изисквания. Правителството се намества периодично като определя праг и таван на цени, фиксирани цени, определени маржове, ограничаване на промяната на цените. Държавата влияе и чрез субсидиите, които позволяват намаляването на цената на продукта и увеличаване на конкурентно способността му на външни пазари. Важно е с кои държави има споразумения и какви са те.
Инфлация
По-развитите държави се характеризират с ниско равнище на инфлация. След въвеждането на Валутен борд в България инфлацията се счита за овладяна. Инфлацията има неблагоприятен ефект в две насоки:
- тя води до оскъпяване на продукцията поради постоянното нарастване на цените на суровините. Също така нарастват и разходите за работна сила.
- наличието на висока инфлация е свързано с интензивна държавна намеса за регулиране на цените, което ограничава фирмите.
Инфлацията се характеризира с висок лихвен процент, висока безработица, ниски доходи и покупателни възможности на потребителите
Данъци, мита, такси
1. Влиянието на данъците се отчита в две посоки:
- платеният от фирмата данък се включва като надбавка към цената на стоката
- платеният от потребителите данък води до намаляване на финансовите им средства и платежоспособното търсене
За да бъде успешна търговията на една фирма на международните пазари, тя трябва добре да познава законодателството на страната, за която изнася. Удачно е износа да се насочва към страни с либерална политика и данъчни облекчения.
В световната практика са се наложили следните основни групи данъци, с които се облагат стоките в международната търговия:
- погранични данъци – имат за цел да изравнят данъчния режим на местните и вносните стоки
- пълзящи данъци – прилагат се в ЕС главно спрямо страни, предлагащи селскостопанска продукция на по-ниски цени.
- вътрешно данъчно облагане – включва всички данъци, с които се облагат и местните производители и търговци. Праговете на прогресиите и данъчните размери са разработени така, че да дискриминират вносните стоки.
2. Митата са особен вид косвен данък, с който се облагат вносните, износните и транзитните стоки, които преминават през границата на страните.
В зависимост от начина на събиране митата адвалорни /стойностни/, специфични и смесени. Адвалорните мита се изчисляват на базата на фактурната стойност на стоките. Специфичните се изчисляват на базата на специфични характеристики на стоките – количество, тегло, обем и др. Смесените мита се изчисляват на базата на стойностните показатели и на специфичните характеристики на стоките.
3. Освен данъци и мита фирмите при своята международна дейност са принудени да плащат множество и различни по размер такси. Всяка страна самостоятелно определя вида и размера на таксите, дължими от вносители и износители. Те се отразяват в цената на стоките. По-широко разпространени са таксите:
- консултантски сборове – те се плащат за легализиране на необходимите външно търговски документи
- митнически такси – плащат се за извършване на митническа оценка и за внос или износ на стоки
- статистически такси
- потребителски такси
Валутни курсове
Преди години, когато пазарът е бил под влиянието на системата на Златния стандарт, не се е отчитала разлика във валутните курсове, тъй като цената на валутите била строго регламентирана. Но днес, когато има свободно плаващи валутни курсове, трябва да се отчитат промените в техните съотношения.
Разплащанията в световната търговия се извършват в различни валути. Предвиждането на промените във валутните курсове е много труден процес. Различните съотношения между валутите предполагат различна оценка на приходите от реализацията на продуктите зад граница. Търговците разполагат с възможности за разработване на стратегии за елиминиране на валутния риск. Една от широко използваните стратегии е търговията с дългогодишни контракти. При тази стратегия промените във валутните курсове се избягват по два начина:
- чрез използването на система от отстъпки, които включват и валутните рискове
- като се разчита на това, че в дългосрочен аспект промените във валутните курсове ще се неутрализират взаимно, следвайки една обща тенденция.
Транспортни разходи.
Величината на тези разходи в международната търговия е значителен. Понеже в много страни не е добре развита маркетинговата и дистрибуционната инфраструктура, производителят не може да бъде сигурен напълно след колко време и на каква цена неговият продукт ще достигне до крайния потребител. Към цената на стоката се прибавя и разходът за складиране на стоките, които не се реализират веднага. Към цената се включват, освен цената на самия превоз и разходите за застраховка, пакетиране и маркировка на стоката, които са важни елементи в международната търговия. Цената се увеличава и при престой на стоката, например на пристанище.При морският транспорт се заплащат корабни такси и др.
Конкурентна среда
Тя се характеризира с четири конкурентни позиции:
1. Привилегирована позиция. Отнася се за монополна ситуация на пазара. Липсват преки значителни конкуренти. Фирмата разполага със значителна свобода при формирането на цените си. Има високи маржове и печалби, но и голяма отговорност за развитието на пазара.
2. Лидерство. Отнася се за олигополистична конкуренция на пазара. Лидерът маже да влияе на ценовото равнище и да отклонява базисното ниво на цените. На пазара има малко конкуренти, като лидерът има висок пазарен дял, признато маркетингово и техническо лидерство и произвежда при ниски разходи. Може да наложи на конкурентите си своите политики. Има добри маржове и печалби за лидера, както и за последователите му.
3. Хаотична позиция. Характерна е за олигополистичната пазарна ситуация. При нея ценовото равнище и отклоненията от него са променливи и непредсказуеми. Цената е главно конкурентно средство. На пазара няма признат лидер, стоките са взаимозаменяеми, а потребителите са ценово чувствителни. Фирмите нямат добра печалба.
4. Стабилизирана позиция. Отнася се за монополистична конкуренция, когато има висока степен на продуктова диференциация. Фирмите имат ценова свобода. Няма фирма с лидерска позиция и с доминиращ пазарен дял, използва се висока пазарна сегментация. Конкуренцията е на базата на технологии, обслужване, доставки и др, а не на цена. Печалбите на множеството от фирми са добри.
