При избор на ценова политика се вземат под предвид мястото на фирмата на пазара, пазарният потенциал, ресурсите, пазарното състояние, икономическите и социални характеристики, конкуренцията, профила на потребителите и др. Основни международни ценови политики са:
І. Според критерия ценови цели:
1. Политика на ниски цени. Отчитат се реален доход, съотношението качество – цена, цена на основното изделие и консумативи, цена на продуктова линия и др. Прилага се при широки пазари с много потребители. Подходяща е за пазари на стоки за дълготрайна употреба и инвестиционни съоръжения, както и за не уникални имитирани стоки. Използва се за широко и бързо навлизане на пазара и завземане на конкурентни позиции.
2. Политика на високи цени. Използва се при уникални продуктови свойства с патентна защита, кратък жизнен цикъл на продукта, слаба еластичност на търсенето и слаба конкуренция. Използва се за получаване на висока печалба.
3. Конкурентни цени в ценова политика
4. Настъпателна ценова политика за противодействие на конкуренцията. Атакува се ценовата политика на конкурента чрез разрешени или непозволени ценови облекчения.
5. Политика следване на лидера. Тя е отбранителна и неадекватна за малък и среден пазар. Цените се определят под тези на лидера на пазара в бранша.
ІІ. Според критерия продукт:
1. Ценова политика за принципно нови стоки. Поставят се относително високи първоначални цени. Използва се съпоставимостта на разходите и съставяне на предполагаема цена. Прилага се за обиране на каймака и максимизиране на печалбата.
2. Ценова политика за имитиране на нови продукти. Използва се от фирми лидери на пазара, които разполагат със силни производствени възможности. За първоначална цена се използва аналогът образец. С цел завладяване на пазарни позиции фирмата може да си позволи ниски първоначални цени.
3. Ценова политика за съществуващи продукти, модифицирани и слаби продукти. За базисна цена се приема цената на усъвършенствания продукт. Промяна в базисната цена налагат разходите за усъвършенстване и поддържане на продуктите.
ІІІ. Според критерия бизнес решения:
1. Възстановяване на инвестициите. Определя се цена, която да удовлетворява потребителите от една страна и в същото време да позволи на фирмата да постигне зададената възвращаемост на вложените капитали.
2. Пазарна стабилизация. Целта е да се действа така, че да се намали безпокойството от конкурентите на пазара. Може да се използва стратегията за следване на лидера.
3. Пазарна позиция.
4. Продуктова диференциация. Подчертаване на диференциацията между продуктите на една фирма чрез вариации в цената им. Диференциацията може да бъде и пазарна.
5. Обиране на каймака. Целта е да се установи възможно най-високата цена. Ако производителят желае да проникне по-дълбоко на пазара той трябва да намали цената, както и ако има еластичност на търсенето.
6. Пазарно проникване. Използват се ниски първоначални цени.
7. Губещ лидер. Целта е чрез ниска цена потребителят да бъде привлечен от фирмата или дистрибутора и при това да закупи и други фирмени стоки, но на по-високи цени. Политиката е удачна при търговията на дребно, както и при допълващи се стоки.
