Лекции по Икономика

18. Държавен бюджет. Бюджетни разходи. Бюджетен дефицит и държавен дълг.

Държавен бюджет – основен финансов план на правителството. Той е отражение на финансовите операции на държавата за определено време, оценка на правителствените разходи и приходи за финансовата година.
Той има 2 страни:
- приходна – тук се включват източниците на средства: данъци (преки, косвени, рентни); вноски за обществено осигуряване; вноски от превишаване на приходите над разходите на БНБ и застрафхователните организации; приходи от глоби, наеми, приватизация и др.
- разходна – инвестиционни разходи, капиталовложения, благоустрояване и комун.стопанство, образование, здравеопазване, социално осигуряване, разходи по валутни операции, за отбраната и сигурността и т.н.

Бюджетен излишък има когато приходната надвишава разходната страна, а дефицит – ако разходите надхвърлят приходите. Бюджетът е балансиран, когато приходната и разходната част си съответстват.

Бъджетния дефицит бива:
- цикличен – дължи се на промените в икономическия цикъл. Онази част от бюджетния дефицит която възниква поради това, че икономиката функционира под равнището на потенциалните си възможности
- структурен – другата част от дефицита, която съществува и когато икономиката функционира на границите на производствените си възможности. Той се предизвиква от равнището на структурата на данъчното облагане и правителствените разходи.

Независимо от вида им, бюджетните дефицити трябва да бъдат финансирани по някакъв начин. Това обикновено формира вътрешния дълг и поражда нови проблеми свързани с неговото обслужване.
Форми на бюджетното финансиране са:
- външно финансиране – заеми от международни финансови институции, правителства, банки и фирми;
- вътрешно финансиране – емисия и продажби на ДЦК (държавни ценни книжа), преки заеми от ЦБ (централната банка);
- допълнителна парична емисия – при войни, стихийни бедствия и др.

Държавен дълг е общата задлъжнялост на държавата към даден момент или за определен период. Държавата задлъжнява когато натрупва бюджетни дефицити, без те да са тъждествени. Големината на държавния дълг обикновено се измерва като процент от БНП. Така се изчислява и обслужването на дълга, т.е. с размера на лихвите които получават неговите държатели. За обезпокоителен се смята когато надхвърли 50% от БНП. Ако това стане и поради галопираща и хиперинфлация лихвите по дълга започват да нарастват стихийно е възможно да се стигне до т.н. експлозивно нарастване на дълга. То може да доведе до мораториум по обслужването на дълга и до финансов банкрут на държавата. Банкрутът е срив на доверието към държавата и колапс на цялата парично-кредитна и данъчни системи за продължителен период.

Бюджетните дефицити и държавния дълг са най-сериозните проинфлационни фактори.