Лекции по Икономика

19. Фискална политика - същност и цели. Дискреционна фискална политика.

Фискална политика - това са правител­ствените разходи и данъчното облагане, които са мощен фактор за стабилизиране на икономиката и средство за противодействие срещу безработицата и инфлацията. Тези мерки се вземат поради несъответствия при производството и реализацията на БНП.

Съществуват два вида несъответствия:
1) рецисионен разрив - ако доходът при пълна заетост е по-голам от фактическия равновесен доход в дадения момент. Размерът на този разрив се определя от сумата с която общите разходи трябва да се увеличат за да се достигне максимално равнище на дохода;
2) експанзионистичен (инфла­ци­онен) разрив - той е присъщ когато в резултат на динамичното развитие на производството в даден интервал от време е постигнато равнище на дохода, когато очакваните разходи са прехвърлили необходимия размер за поддържане на пълна заетост. Това е сумата с която очакваните съвкупни разходи или агрегатното търсене превишават размерите на дохода гарантиращ пълна заетост. Цел - стимулиране или ограничаване на производството за да се постигне равновесие между съвкупното търсене и съвкупното предлагане при приемливо равнище на безработица и инфлация.

Инструменти - експанзионистична и рестриктивна фискална политика, чиято същност се свежда до въздействието върху съвкупното търсене чрез приспосо­бяване на бюджета, т.е.чрез промени в правителствените разходи и/или данъчното облагане.
Изменения в правителствените разходи - правителствените разходи прибавени към очакваните потребителски и инвистиционни разходи, увеличават общото търсене и изменят условията за постигане на ефективно равновесие. С включване на правителствените раз­ходи, равновесния обем на БНП се определя от стойността при която от една страна размера на спестяванията = на очакваните инвистиции + правителствените разходи, а от друга страна генерирания доход съвпада с направените разходи. Чрез намаляване на бюджетните разходи се въздейства пряко върху съвкупното търсене или ако пък се увеличат доходните данъци, намалява разполагаемия доход и оттам по косвен път се ограничават текущите потребителски разходи.

Изменение в данъчното облагане - данъците оказват влияние върху потреблението и спестяванията тъй като данъчните промени непосред­ствено рефлектират върху равнището, динамиката и структурана на разполагаемия доход. Увеличаване­то на правителствените разходи предизвиква нарастване на БНП докато увелича­ването на данъците има обратен ефект. Данъчния мултипликатор може да се престави като произве­дение на обикновения мултипли­ка­тор и пределната склонност към потребление приемащо отрицателна склонност.

Вградени сатбилизатори - според кейнисанците съществува особен набор от фискални средства, представляващи вградени елементи в данъчно-бюджетната система, които автоматично предизвикват бюджет­ен дефицит в период на рецесия и бюджетни излишъци при експанзио­нистично развитие и задаваща се инфлация. Съществува своеобразен вграден, автоматично действащ механизъм на стимулиране (подтиска­не) на икономическата активност в зависимост от проме­ните в конюнктурата. Вградените стабилизатори се класифицират на 2 групи: автоматично данъчно приспосо­бя­ва­не и автоматични промени в раз­хо­дите по линия на правителстве­ните трансферни плащания.