Лекции по Икономика

1. Планирането като функция на управлението. Задачи на планирането.

В теорията и практиката на мениджмънта е известно, че планирането е функция на управлението. Тя е във връзка с останалите функции – организиране, регулиране, контрол.
Планирането е ориентирано към организацията на фирмата и има за задача да я приспособи към промените във външната и вътрешна среда, до определи какво трябва да се направи, как, какво и от кого.
Планирането можем да считаме, че е умение да се предвиди бъдещето на организацията, резултатите от нейната дейност и ресурсите, необходими за постигане на целите. Системата за планиране в развитите капиталистически страни е силно развита.
Крайната цел на планирането е разработване на система от планове. Процеса на планиране обхваща всички системи на планиране и обхваща необходимите предпоставки.
На макрониво планирането включва:
- главните стратегически отрасли на цялата страна
- региони и области
- общини

Планиране на микрониво:
- фирмено планиране – участват всички фирмени ръководители и те определят изходните критерии за достигане оптимално използване на вътрешни ресурси.
- делегират пълномощията на своите подчинени за изпълнение на р-сите.

Планирането представлява определяне на решения, които трябва да се вземат днес за осигуряване на ефективната дейност на организационната единица за нейният ръст в бъдеще.

Задачите на планирането са:
1. Разкриване перспективите за развитие на организационната единица, рисковете и опасностите и проблемите, които стоят пред нея.
2. Избор на път за развитие, т.е. определяне на целите и стратегия за бъдещо развитие.
3. Оценка, подготовка и осъществяване на необходими иновации и промени в организационната единица.
4. Координиране на действията и насочване на управлението на отделните структурни подразделения за постигане на целите.
5. Установяване критерии за контрол и оценка на работата на структурните звена, мениджърите и персонала на организационната единица.
6. Повишаване способностите на мениджмънта да взема решения в обстановка на неопределеност, риск и изненада.
7. Целенасочено разпределение на ресурсите.

Планирането не е еднократен акт, а един непрекъснат процес, продължава с изпълнение на плановете, оценка и анализ на постигнатите резултати, и по необходимост извършване на корекции.
Планирането се разглежда като итеративен (продължаващ във времето) процес, при който на основа на анализа и оценката на минало и настояще се вземат решения за бъдещето.