В политическата икономия парите се определят като особена стока, която изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. Парите се третират като нещо, което е прието като средство за обръщение, единица за смятане и спестяване на покупателната сила.
Парите са възникнали в резултат на развитие на размяната.
- стоковите пари възникват на базата на бартера – размяна на стока срещу стока.
- книжните възникват в резултат на развитието на стоковите и като заместители на златото. Това са всички книжни знаци, които изпълняват функциите на платежно и разменно средство
- банкови (кредитни) пари.
Парите имат 5 функции в политическата икономия: - мярка на стойността, средство за обръщение, платежно средство, средство за натрупване, световни пари.
В икономикса парите имат 3 функции: средство за обръщение, мярка на стойността и средство за печалба (натрупване).
Паричното предлагане е цялото количество пари, притежавано от икономическите субекти в една страна. То се регулира и реализира от централната банка чрез т.н. монетарни агрегати. Те са съвкупност от финансови активи подредени в зависимост от тяхната ликвидност. В зависимост от степента на развитие на финансовите инструменти броят и съдържанието на монетарните агрегати в различните страни е различен. Сега в България се използва монетарен агрегат М1 и М2 и Широки пари:
М1 - парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата.
М2 - включва М1 и срочните депозити, спестовните депозити на на домакинствата и детските влогове, плюс депозитите в чужда валута на граждани и фирми.
Широки пари – включват М2 плюс специалните депозити, които съдържат жилищно-спестовните влогове и средствата депозирани за регистрация на фирмите.
Агрегага L обхваща всички ликвидни финансови активи с падеж 1 година. Паричното предлагане се извършва от финансови посредници, институции, които предоставят специфични услуги на тези, които спестяват или получават кредити. Към финансовите посредници спадат търговските банки, спестовните каси, застрахователните компании и др.
