КЗ включва краткосрочните здължения на предприятието от рода на задължения към свързани предприятия, задължения за получени банкови и търговски кредити, задължения към доставчиците, към бюджета, към персонала, към СО, евентуално получени аванси и т.н. Целта на анализа е да се види какво е състоянието на КЗ към определен момент и съответно да се набележат мерки за погасяването й или за регулиране на границите й в допустимата задълженост. Основни информационни източници на данни за анализа:
-група I на краткосрочните задължения на раздел В – краткосрочни П от баланса
-справката за вземанията и задълженията и за обезпечените заеми към 31.12 от приложенията към ГФО.
Методиката на анализа на КЗ включва следните основни моменти:
Изследва се фактическата наличност на КЗ към началото и към края на анализирания период. Проследява се нейното изменение в рамките на този период. Тази фактическа наличност на КЗ може да бъде съпоставена със задължеността от минал период, за да се проследи динамиката на нейното изменение. Анализът на КЗ задължително включва:
Изследване на настъпилите структурни изменения в задължеността през анализирания период с едновременното определяне на причините за тези изменения. Правят се съпоставки със структурните изменения от минали периоди за определяне на тяхната динамика и причините за измененията. При анализирането на настъпилите изменения в елементите на КЗ особено внимание следва да се обърне на групирането на задълженията, както следва:
-по размер или по величина
-по срокове на погасяване на задълженията
-по степен на ликвидност до 1г. и над 1
Оттук произтича и необходимостта от извършването на анализ на краткосрочната КЗ по видове, т.е. фактическата задлъжнялост към момента и вероятността (потенциална), която може да бъде причина за възникване в следващи, бъдещи периоди. При това не трябва да се забрява, че като правило КЗ е нормативно регламентирана и регулирана. Много важна е също краткосрочната КЗ да бъде аналитично изучена и изследвана от гл.т. на нейната допустимост в разумни граници или от гл.т. на нейната недопустимост, което от своя страна поражда винаги негативни последици за ФС на предприятието. Накрая се проследява възможността за погасяване на КЗ от страна на предприятието длъжник. Това става като се използва показателят период на погасяване на задължеността. Периодът за погасяване на задължеността се получава като разделим средната задълженост към доставчиците на на доставките и умножим с 360. В сумата на доставките следва да се има в предвид кредитния оборот по сметките, отчитащи задълженията към доставчиците. В резултат на извършения анализ се обобщават изводи и констатации и се правят предложения или препоръки за погасяването на задължеността или за регулирането й в допустими граници.