Обща оценка и анализ на разходите – осъществява се в 2 аспекта:
• Като сравнителен анализ и анализ на динамиката, структурата и равнището на разходите за 2 или повече периода от време.
• Като фактически анализ за разкриване на причините за изменение на разходите.
При сравнителния анализ се изследват само настъпилите изменения в сумата на разходите като цяло, а така също и по отделни групи и видове разходи. Като подходящи аналитични техnики се използват хоризонталния и вертикалния структурен анализ на разходите и способа на сравнението, а като основен информационен източник на данни за този вид анализ се използва главно ОПР. Предварително събраните данни за разходите се систематизират в аналитична таблица, която позволява по-лесно и бързо да бъдат изследвани разходите, както по хоризонтала, т.е. като абсолютно изменение така и по вертикала, т.е. по структура. Посоката на изследване на разходите е от общото към частното, т.е. анализират се отначало разходите като цяло и след това по групи и видове. Общото изменение на разходите се определя по следния начин:
Ро–сума на разходите през отчетния
Рб – сума на разходите през базисния
Аналогично се проследява и изменението на разходите по основни групи, а така също и на структурата на разходите.
Анализ на разходите на 100лв. Приходи
Необходим аналитичен приом, но недостатъчен, защото той дава само най-обща представа за настъпилите изменения в сумата и структурата на разходите без да се посочват причините за тези изменения. Затова е необходимо да се пристъпи към вторият аспект на анализа, а именно извършването на фактически анализ, посредством който се изучават причините (факторите) оказали влияние върху изменението на разходите. Много подходящ за нуждите на факторния анализ е показателят разходи на 100лв. приходи. Чрез него се правят изводи не само за анализираното предприятие, но той позволява да се извършват съпоставителен анализ със сродни, конкурентни предприятия. Освен това този показател позволява да се извършва и обобщена оценка за дейността на предприятието, тъй като с него пряко се съизмерват направените разходи с получените приходи от дейността.
Показателя дава информация за това за 1 лев или за 100 лева приходи какви разходи са направени. Методиката на факторния анализ е следната: най-напред проследяваме изменениeто на показателя през анализирания отчетен период спрямо базисния период (планирания показател) или спрямо произволно избран предшестващ период.
Причините за изменението на показателя са главно 2 :
• Изменение в общата сума на разходите и евентуално в отделните групи и видове разходи.
• Изменение в общата сума на приходите и в групите и видове приходи.
Това налага поотделно да се определи влиянието на посочените фактори. Най-подходяща аналитична техника в този случай е способа на верижното заместване. Най-напред определяме влиянието на настъпилите изменения в сумата на разходите като това става на т.нар. първо аналитично равнище:
Първото отношение се нарича първи условен показател
Аналогично определяме влиянието на втория фактор, т.е. настъпилите изменения в сумата на приходите:
След като се определи влиянието на двата фактора задължително правим проверка на верността на аналитичната работа посредством алгебричен сбор на влиянието на двата фактора:
На второ аналитично равнище се изследва влиянието на основните групи и видове разходи върху изменението на показателя Разходи на 100лв. приход. За целта използвания модел на показателя от първо равнище се преобразува по следния начин:
Тук вече може конкретно да се измери влиянието на всяка от групите разходи и приходи върху изменението на показателя като за целта отново използваме способа на верижното заместване и последователно заместваме в модела базисните с отчетните стойности. Ако вземем под внимание и разходите, които фирмата прави за данъци моделът на показателя се доразвива по следния начин:
На трето равнище на анализа моделът се доразвива до видове разходи по статии от ОПР. Колкото броят на факторите се увеличава, толковяа и вeроятността от техническа грeшка при извършване на анализа се увеличава, което означава и съпътстваща проверка на верояртността на аналитичното измерване посредством алгебричен сбор от влиянието на факторите.
