Теории на характерните черти – повлияна от теорията за “Великия човек”, Ралф Стогдил – лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на интелект, знания, социално-икономически статус, сигурност при изпълнение на отговорни дейности, активност на участие в обществените процеси
Едуин Гизели съставя 64-точкова таблица за тестване (“Скала на Гизели”), стига до извода че най-характерната черта е ръководната способност (умението да организира и насочва работата на другите)
В изследванията на характерните черти се доказва, че ефективното използване на ръководните способности се определя от особеностите на ситуацията. Едно от най-важните открития е, че интелектът на лидера трябва да е по-висок, но близък до подчинения, иначе чувствителната разлика може да направи връзката неефективна.
Бихевиористки теории
“Теорията Х” и “Теорията Y” – проф. Дъглас Макгрегър, имат пряко отношение към лидерските стилове – авторитарен и демократичен.
“Теорията Х” – хората в организацията не обичат своята работа и ще я отбягват когато е възможно; обикновените хора предпочитат да бъдат насочвани, обичат да отбягват отговорността; ако не бъдат заплашвани и насилвани не могат да имат положителен принос
“Теорията Y” – хората задоволяват основно своите материални потребности, външният контрол и заплахите нямат такова голямо значение; интелектуалния потенциал е слабо използван
Моделът за цялост на лидерското поведение – Танденбаум и Шмидт – лидерското поведение е свързано със степента на власт, която използват ръководителите и степента на свободата, която могат да имат подчинените. Не съществува един единствен най-добър стил на ръководство за всички ситуации, лидерското поведение варира от авторитарно до демократично лидерство.
Изследвания на Мичиганския университет – дефинирани са две основни форми на лидерско поведение – ориентирано към работата и към работниците, но не и към двете едновременно.
Ситуационни теории – ръководството е успешно, когато стилът на ръководителя съответства на ситуацията. Изследователите наблягат не само на ръководителя и подчинения, а и на ситуацията като цяло.
Моделът на “непредвидените ситуации” Фред Фидлър – ефективността на ръководителя зависи от взаимодействието между неговото поведение и определени ситуационни фактори – степента, до която ситуацията дава възможност на ръководителя да извърши своята работа; основата мотивация на ръководителя идва от дали успеха му зависи главно от изпълнението на задачите или е резултат от поддържане на тесни връзки с подчинените.
Теория “път-цел” Робърт Хаус – стабилното допадане между лидера и ситуацията може да бъде достигнато чрез нагаждане на ситуацията към лидера, така и обратното. Необходимия тип лидерство е в тясна зависимост от ситуацията.
Теория на жизнения цикъл – Хърш и Бланшард – с нарастване зрелостта на последователя, трябва да намалява поведението, насочено към задачите.
