Одитът като форма на контрол се появява за първи път в Англия. Има писмени доказателства, че още от ХІІІв. Счетомодител и одитор започнали да се считат за професии. До средата на ХІХв. Задачите на одитора са се свеждали главно до определяне ефективността на функциониране на предприятието и установяване на възможни грешки, злоупотреби и измами. Проверките са се правили по същество, т.е. с максимално възможната подробност и задълбоченост. През 1850г. в Англия се формира Фондовата борса и започва да се развива застрахователния бизнес, което оказва влияние върху изменението на целите и способите на одита. Първоначално функциите на одиторите почти не се различават от тези на контрольорите, има обаче едно съществено преимущество – резултатите от одита са били по достоверни, поради независимостта на специалистите, както от ръководството, така и от собствениците на предприятието клиент. През 1844г. в Англия се приемат първите закони, според които компаниите са длъжни не по-рядко от 1 път годишно да възлагат на специално подготвени лица, т.е. одитори извършването на проверка на счетоводните сметки и на отчета на печалбите и загубите с последващ доклад от проверката.
В края на ХІХв. Услугите на одиторите стават все по-търсени, като по това време са формирани и първите няколко организации на експерт-счетоводителите. Исторически този процес е започнал от Англия, в Шотландия през 1855г. и в Англия и Уелс 1880г. Натрупания опит е пренесен в САЩ, където през 1891г. е формирана асоциацията на ДЕС. В Европа през 1895г. е създаден Холандския институт. В Европа останалите институции са създадени малко преди или след ІІСВ, Германия – 1932г., Франция – 1945г. В САЩ в края на ХІХв. се формират и първите огромни траснационални одиторски компании, т. Нар. „Голяма петорка”. Тези одиторски компании наред с проверка на ФО започнали започнали да извършват и голям обем консулатантски услуги. Различни са причините за създаване на подобни институции в САЩ и Англия от една страна и в страните от континентална европа от друга. В първата група основен мотив за организиране на одиторската професия, като саморегулираща се организация е развитието главно на акционерните дружества. При тях съществено се различават собствеността от управлението. Едрият капитал в тези страни се създава по пътя на емисията на акции и чрез тяхната търговия на фондовите борси. Освен това е налице сериозно изменение в методологията на отчитането. През 1904г. е сеставен първия консолидиран финансов отчет. В континентална Европа одиторската професия се развива по по-различен начин. Още в края на ХІХв. в Германия голямо развитие получават дружествата с ограничена отговорност. След това стават популярни в Австрия и останалите европейски страни. При тях дяловете на съдружниците не са ценни книжа и не се търгуват на фондовата борса. Освен това дружествата с ограничена отговорност са дружества главно на средния и дребния бизнес. При тях много често собствеността върху капитала и управлението на дейността не се разграничават. При тези условия одиторът е едновременно проверител и данъчен съветник. Неговата задача е преди всичко да дава съвети, а не да търси грешки. У нас за първи път одиторската институция се регламентира през 1931г. със закона за Института на заклетите ЕС. На Института са възложени държавно-обществени функции. За АД се е изисквало задържително присъствие на заклетите ЕС на провежданите събрания за приемане на отчетите, с което са гарантирали правилността на отчетите. През 1947г. законът е отменен, Института закрит (1948г.). През 1991г. чрез ЗСч. се въвстановява традицията ФО на определен кръг предприятия да подлежат на задължителна годишна проверка и заверка. През 1996г. е създаден ИДЕС. През 2001г. е приет ЗНФО. Чрез него на ИДЕС са предоставени правата да гарантира правилността на отчетите в полза на техните потребители и на обществото като цяло.
