- в развитите страни този метод се свързва с образуването на корпорации от затворен тип, чиито акции не се котират на регулирани
капиталови пазари. Директното пласиране е един обичаен начин за създаване на еднофамилни частни компании във Великобритания със статут на акционерни дружества, чиято специфика при формиране на капитала и членския състав, обаче твърде много ги доближава до правната форма „дружество с ограничена отговорност".
Като извънборсов метод на емисия, директното пласиране може да намери своя аналог в познатия от приватизационната практика български вариант „преки преговори с потенциални купувачи".
Най-общо могат да бъдат изведени следните основни мотиви за избор на този емисионен вариант:
а) Този вариант е изключително подходящ за дружества, които са възприели като модел на корпоративна политика поддържанетона постоянен и ограничен акционеренсъстав;
б) Степента на зависимост и връзка между и дружеството инеговите акционери е много силна при емисия на акции по частен път.
в) При избора на частен път на емисия следва да се има предвид обема на емисията и вида на емитирания финансов инструмент. Докато големите емисии са най-често публични, малките по правило се емитират директно.
г) Съществено предимство на директното пласиране е, че дружеството не е длъжно да оповестява съществена за него информация пред органите, регулиращи търговията с ценни книжа;
д) Този начин на емисия се избира от малки акционерни дружества, нямащи големи капиталови потребности. В този случай емитентът спестява голяма част от постоянните разходи, които бинаравил при публична емисия;
е) Самата продажба става по специална „резервирана" цена, КОЯТО по правило е по-висока от номиналната стойност, но е по-НИСка от предполагаемата пазарна цена. Продажбата с отстъпка от пазарната цена се обяснява с по-високата изискуема от инвеститора норма на доход, което намалява емисионната стойност под Пазарната.
В резултат на емисията възникват 2 положителни разлики от операцията, но само едната подлежи па осчетоводяване от дружеството:
Първата положителна разлика възниква между по-високата потенциална пазарна цена и по-ниската емисионна стойност на акциите. Тази разлика не засяга дружеството;
Втората положителна разлика възниква между по-високата емисионна стойност и номиналната стойност на акциите. Тази емисионна разлика представлява отчетен обект в счетоводството им дружеството и се третира като премия от емисия на акции.
