Лекции по Икономика

41. Фактори на рентабилността и източници на данни за нейното анализиране.

В условията на преход към пазарна икономика проблемът за рентабилността, т.е. за състоятелността, придобива още по-голяма актуалност. Това е така, защото рентабилността е основен показател, наричан показател №1 в икон. дейност на всяко предприятие. Посредством рентабилността се изразява ефективността от работата на предприятието, определена на базата на неговия фин. резултат. Рентабилността изразява цената, с която е получена печалбата, което най-често става като се съпоставят резултатите от стоп. дейност с осъществените за тази дейност разходи. Или рентабилността изразява най-често отношението ефект/разходи. Сравняването на икон.резултат между две фирми чрез показателя печалба е немислимо и неудачно, но на базата на показателя рентабилност това сравнение е задължително.
В икон. теория и практика преобладава схващането, че най-подходящ като показател за рентабилност е този, получен на базата на постигнатия фин. резултат (печалба) и функциониращия капитал (капиталов ресурс) на фирмата.
Върху рентабилността оказват влияние най-вече следните фактори:
1) печалбата – най-силно влияние. Затова при изчисляването на различните видове рентабилност печалбата се поставя винаги в числителя;
2) величината на приходите от основната и допълнителната дейност – рентабилност на база приходи;
3) разходите – рентабилността изчислена на база разходите е един от основните измерители за цената на печалбата, защото при този вариант се извършва пряко съпоставяне на фин. резултат с направените за него разходи;
4) влиянието на капитала и неговите разновидности (главно като собствен и привлечен капитал);
5) използването по целево предназначение на ДА и КА;
6) рационалното използване на работната сила в предприятието и разходите, които се осъществяват за тази работна сила.
Целта на анализа на рентабилността е разкриването на начини и средства за нейното подобряване и по такъв начин за повишаване на ефективността на предприятието. За извършването на анализа на рентабилността е целесъобразно да бъдат използвани следните аналитични способи:
• сравнителен способ – използва се на фазата на сравнителния анализ на рентабилността;
• способ на верижните замествания – на фазата на факторния анализ на рентабилността;
• способ на детайлизацията – използва се при детайлното определяне влиянието на факторите върху рентабилността;
• индексния способ и способа на динамичните редове – използва се при изследване динамиката на изменението на рентабилността.
Основните информационни източници на данни за извършване на анализа на рентабилността са следните:
 счетоводния баланс на предприятието
 ОПР
 приложенията и справките към ГФО
 аналитичната и синтетичната отчетност, свързана с отчитането на печалбата, приходите, разходите, капитала, активите и пасивите
 информация, отразяваща обема и качеството на дейността на предприятието, а така също информация за настъпили изменения в квалификацията на персонала и разходите за РЗ на този персонал.
Анализ на рентабилността с обобщени (интегрални) показатели.
Чрез обобщаващите показатели за анализ на рентабилността се цели да се констатира най-напред в обобщен вид доколко правилно е провеждана фирмената политика за увеличаване на фин. стабилност, на фин. мощ и ефективност на предприятието. Анализът на рентабилността в този аспект може да бъде организиран на базата на няколко типа обобщаващи показатели и модели. Най-популярните такива показатели за анализ и обобщена оценка за рентабилността на предприятието са следните:
1) показател за обща (брутна) рентабилност на продажбите – този показател е основен измерител на търговската рентабилност на предприятието и се опеделя по следния начин: или
Пбр – брутна печалба
Опр – обем на продажбите (нетен)
Под брутна печалба следва да се има предви печалба преди облагане с данъци.
2) показател за нетна рентабилност

Пн – нетна печалба
Този показател дава по-детайлна и по-реална представа за доходността на предприятието. Той варира в определени граници за различните отрасли и браншове. Например в търг. дейност стойностите му са около 30%, а в производствената дейност 10-15(18)%.
3) рентабилност на активите – този показател служи за аналитична оценка на ефективното използване на активите на предприятието.
или
Ао – общи активи
Този показател дава аналитична информация за равнището на доходност на притежаваните от предприятието активи. Често в хода на анализа този показател (печалба на 100 лв активи) се дезинтегрира на следните съставни показатели:

Първото отношение характеризира рентабилността и ефективността на маркетинговата дейност на предприятието, а второто отношение характеризира рентабилността и ефективността на производствената дейност.
4) рентабилност на пасивите – аналогичен на рентабилността на активите, но слуги за оценка на рентабилността на пасивите.
или
При определяне рентабилността на активите и пасивите сумата на активите и на пасивите следва да се определи като средна хронологична величина за анализирания период. Целта е постигането на по-голяма точност при извършване на анализа.
5) рентабилноста на капитала

КФ – целия функциониращ капитал (капиталов ресурс)
Конкретно за този вид рентабилност нормалните стойности варират от 7 до 18%. Възможно и желателно е този показател да се определи и на база собствения капитал, но по-пълна представа за рентабилността на капитала дава показателят рентабилност на целия функциониращ капитал.

6) рентабилност на разходите
или
Това е един от основните и най-често прилагани показатели за рентабилност. Предимоството му е в това, че чрез него става пряко съизмерване на получения фин. резултат (печалба или загуба) с извършените за него разходи.
7) рентабилност на персонала на база разходите за РЗ – определя се като пряко се съпоставят нетната печалба и разходите за РЗ на персонала.