ФСА използва богат и разнообразен арсенал от способи с цел разкриването и изследването на структури, равнища, тенденции, темпове, прогнозиране, оптимизиране и определяне влиянието на различните фактори върху някакъв резултат. Използването на едни или други способи зависи от целите, задачите, съдържанието, спецификата на анализираните обекти и пълнотата на неизползваната информация. Цялата съвкупност от методически способи на ФСА образува неговия практически инструментариум. Разнообразието от способи и средства, които използва анализа, налага те да бъдат систематизирани и групирани главно по признаци на подобие. Това улеснява тяхното изучаване и внася елемент на прецизност при практическото им използване. Очертават се следните 4 основни групи методически способи на ФСА:
-способи за аналитична обработка и подготовка на изходните данни;
-способи за установяване влиянието на факторите;
-способи за проверка на обосноваността;
-способи за онагледяване на резултатите от анализа.
способи за подготовка и за аналитична обработка на изходните данни (традиционни, класически способи на анализа)
Към тази група се отнасят:
1. способ на сравнението
2. способ на групировките
3. способ на средните величини
4. способ на наблюдението Сравнение – основен способ на класическия икон. анализ. С него започва всяко аналитично изучаване на стоп. практика. Чрез този способ едни икон. факти и явления (показатели) се сравняват с други, служещи най-често за еталон. При сравнението се борави с абсолютни и относителни величини, като в резултат на анализа се определят абсолютните и относителните отклонения (изменения). Абсолютните изменения биват на базисна и на верижна основа. Абсолютното изменение на базисна основа е изменението на един и същи показател като разлика между неговата текуща (фактическа) стойност и базисна (планова) стойност.
изменение на верижна основа се получава като разлика между текущата стойност и стойността на същия показател през предходната година.
Относителните изменения също биват на базисна и на верижна основа. Относителното изменение на базисна основа е частно между текущата стойност на един и същи показател и неговата базисна стойност.
Относителното изменение на верижна основа е частно между текущата стойност и стойността на същия показател предходната година.
на предприятия с прогресивен опит в нашата и чуждата практика – сравнение с прогресивното. Има за цел изучаването и внедряването на прогресивна стоп. практика Относителните изменения като правило се наричат темпове на изменение.
Способът на сравнението се прилага в различни разновидности:
1)сравнение на фактическите показатели с плановите – сравнение с плана (базата)
2)сравнение със същите показатели, но за предходни минали периоди – сравнение с минали периоди. Трябва да се внимава да не са настъпили изменения в показателите, които да не позволяват сравнимост
3)сравнение с показатели. Изискване е за еднотипност на сравняваните предприятия
4)сравнение със средни данни за група еднородни предприятия или със средни данни за отрасъл или подотрасъл, към който се отнася предприятието – сравнение със средни данни. Има за цел да се определи ролята и мястото на сравняваните предприятия със средните постижения на групата предприятия. Тук също условието за сравнимост на данните е задължително.
Групировка – същността на този способ се състои в изучаването на фактите и явленията, които предварително са групирани в еднородни групи по избрани признаци. Този способ позволява по-лесно да бъдат изучени сходствата и различията между анализираните процеси и явления.
Използва се при групирането на приходите и разходите в ОПР. Този способ притежава няколко разновидности:
-типологични групировки – те са предназначени за разчленяване и по такъв начин анализиране на съвкупността от първични данни в еднородни групи.
-структурни групировки – използва се за анализ на вътрешния състав на икон. процеси и явления, т.е. на техния структурен строеж.
-пофакторни групировки – използва се за установяване на причинно-следствените връзки между показателите и за разкриване на факторите, повлияли върху тяхното изменение.
Средни величини – намира широко приложение във ФСА, като най-често се използва при изучаване на типичното при масовите еднородни икон. явления (средна РЗ, средна ПТ). Средните величини характеризират онова общо, което е свойствено за изучаваната съвкупност от показатели. Използването на средните величини обаче наред със своите преимущества притежава някои недостатъци: средните величини до голяма степен обезличават индивидуалните особености на анализираните процеси и явления. Това налага тяхното внимателно използване в анализа. Средните величини се използват в 2 разновидности: като обикновени средни и като средно претеглени.
Наблюдение – този способ се използва в етапа на получаването на емпирични знания за икон. действителност, т.е. в етапа на събирането и подготовката на изходните данни за нуждите на анализа. В зависимост от степента на обхвата на анализираните показатели (обекти) наблюдението е пълно или частично, а в зависимост от начините на провеждането му – постоянно и случайно (моментно). Най-често този способ и разновидностите му се използват в комбинация: пълно и постоянно наблюдение, при което се получава информация за всички елементи на анализираната действителност за определен период от време. То е твърде трудоемко и е оправдано само в случаите, когато на анализ се подлага цялата стоп. действителност или всички показатели. Когато за нуждите на ФСА не се изисква такава мащабност, пълнота и прецизност с упех може да се използва частичното или случайното наблюдение. Не трябва за сметка на рационализиране на работата да страдат резултатите на изследването.