Лекции по Икономика

4. Вътрешни и външни детерминанти на външната политика на държавата. Средства на външната политика - икономически, военни, дипломатически.

При всеки външнополитически анализ основно правило е, че политиката всякога е била и ще остане царство на интересите. Високото умение в този род социална дейност, от която често зависи съществуването и съдбата на милиони хора, се състои преди всичко в това:
- да се долавят, формират и насочват интересите (свои или чужди, настоящи или бъдещи);
- да се определят взаимните отношения на интереси;
- да се откриват оптимални варианти интересите да бъдат съчетавани или противопоставяни;
- да се намират най-подходящите и достъпни средства за задоволяването на интересите.

Никое решение на международен проблем не може да бъде окончателно и дори достатъчно стабилно, ако не се основава на устойчиви, умело съчетани и поради това взаимни интереси. Сърцевината на решаването на всеки международен проблем е успешното трайно съчетаване на интересите.

Политиката се прави от личности, а голямата политика от големи личности. Личните отношения между политиците и дипломатите винаги са имали много голямо значение.

И във външната политика са безусловно потребни гъвкавостта, разковаността, въображението и способността за нестандартно мислене. В много отношения към нея трябва да се пристъпва като към изкуство. Но заедно с това политиката в определен смисъл стои близо до математиката има свои железни правила и закони.

Лоша политика е онази, която се строи на лични връзки и предпочитания, още повече, че хората, натоварени с държавни политически, дипломатически, стопански, военни и други функции идват и си отиват заедно с техните лични отношения. Остават националните и държавните интереси. Още по-лошо е, когато политиката се опитва да се гради на емоции.

Желязно правило на политиката, изразено и прилагано от влиятелни и опитни политици и дипломати, е, че в политиката не следва да има вечни приятели, нито вечни неприятели.

И все пак, макар външнополитическият интерес да е решаващият мотиватор и двигател на външнополитическите действия и бездействия, той не е всевластно неограничен. Първо, защото интересът не е неограничаван, неподвластен, царуващ над морала, стоящ извън или над него. Второ, защото спазването на морала в политиката, както от индивидите, персонифициращи външнополитическите субекти, така и от самите субекти на външнополитическите отношения, представлява само по себе си интерес.

В психологически смисъл интересът може да се определи като постоянна насока на вниманието на субекта към определен обект.

В социално-политическото си значение външнополитическият интерес може да се определи като осъзната потребност. В това качество той съчетава винаги два основни елемента, единият от които е обективен, а другият е субективен.

Обективният елемент е потребността, т.е отсъствието на нещо, което е необходимо или полезно за съществуването, развитието или благоденствието на външнополитическия субект.

Съществуването на потребност още не означава наличие на интерес и поради това при анализите наличието и на потребност, и на интерес обикновено трябва да се установява поотделно. За да възникне интересът, е нужен и субективният елемент осъзнаването на потребността.

Колкото и съществена да е при анализирането на външната политика връзката потребност интерес, тази връзка не е автоматично, твърдо установена, защото не винаги бива осъзнавана. Когато потребността обективно съществува, но не се осъзнава от дадено правителство или външнополитическо ръководство, обикновено се говори за обективен външнополитически интерес. Неосъзнаваната, но обективно съществуваща външнополитическа потребност е предпоставка за по-късно възникване на интерес. Затова познаването на тази предпоставка у другите има голямо значение за предугаждане на възможното им поведение.

Съществува и друга възможност, когато дадена страна, правителство или външнополитическо ръководство изразява интерес и дори действа в негова защита или за реализацията му, без зад този интерес да се крие реална потребност. Този вариант обикновено се определя като лъжлив външнополитически интерес. Въпреки призначната си същност, такива лъжливи инетерси могат да бъдат много силен двигател за дипломатическа и изобщо външнополитическа активност.

Многообразието на интересите, стоящи зад единното действие и поведение на субектите, е благоприятен фактор за техните отношения, тъй като позволява те да се съчетават по-успешно.

Още в средата на миналия век големият немски политик Бисмарк твърдеше, че в дипломацията е необходимо да не се лъже (макар и сам той, по собствени признания, не винаги да се е придържал към това правило), че трябва да се говори истината, но и че от това съвсем не следва, че е необходимо всякога да се казва цялата истина. Действителните външнополитически интереси нерядко се прикриват, изразяват се в неистински вид или просто се симулират лъжливи интереси. Мотивите биват различни: правна или етична несъобразност, желание да бъде използван факторът изненада, стремеж да не се предизвика преждевременна отрицателна реакция от някои партньори, съперници или съюзници и още много друго.

Вероятността да се използва неистина в официалните отношения възниква обикновено при ситуации, когато ползата от нея значително превъзхожда вредата, която ще бъде понесена, ако използването на неистина бъде разкрито. Възникването на такава ситуация винаги е много важен сигнал за повишено внимание и аналитична проверка. Начините, които при такива обстоятелства външнополитическите ръководства използват, са разнообразни и обикновено към тях се прибягва едновременно и паралелно. Някои от тях се състоят в следното:

- търси се чрез органите за външно разузнаване и от други източници допълнителна информация;

- събира се по дипломатически път от приятелски и съюзни страни информация за декларциите относно разбиранията за своите интереси, които даден партньор прави пред тях;
- съпоставят се декларираните и показаните външнополитически цели и намерения с реалните действия в рамките на по-продължителен период.
- аналитично се проучват обективните потребности, които биха могли да предизвикат декларирания или показвания интерес;
- съпоставят се декларирания от партньора интерес с други негови показани интереси.

Между външнополитическите интереси обикновено съществува взаимна връзка и липсата на хармония между тях е сериозен знак, че може да е налице недобросъвестност.