Първи етап
То е претърпяло значителна еволюция. В първоначалният етап през 30-те години на 20-ти век, а също и годините непосредствено след ІІ-св. война приоритет има затвореното фирмено приходно-разходно бюджетно планиране, което се характеризира с:
-обхващане на основните икономически показатели на фирмата, които отразяват формирането и разхода на парични средства;
-главната цел на фирмата – и на планирането е да се използва максимално натрупаният опит и разполагаемите ресурси, за да се постигне максимална печалба;
-масовизиране, специализация и стандартизация на производството за да се предлага масов приход с ниска цена;
-основни техники в планирането са прогнозирането – т.е. установяване на проявилите се тенденции (трендове) и на тази основа разработване на планове.
През 50-те години бюджетното планиране се обогатява с идеята за програмно-целево планиране. Преход от краткосрочно към дългосрочно планиране.
Втори етап – пазарно ориентирано или маркетингово планиране
Характерни черти:
-Своеобразно продължение и доразвитие на бюджетното планиране.
Мениджмънтът прави опити за обвързване на показателите на фирмата с показателите на външната среда. Това поражда нови стратегии, ориентиране към нови продукти и заемане на нови пазарни позиции. Произхожда се от пазарното търсене при планирането. То осъществява връзката с производството и продажбите.
Третият етап е стратегическото планиране, което се появява през 60-те години и е преобладаващият тип планиране днес. Резултат от сложните промени във фирмите, необходимостта от бързи промени и изострящата се конкурентна борба. Появяват се нови технологии и продукти, обединяват се фирми. При планирането се изхожда от пазарното търсене.
Четвърти етап – преход от стратегическо планиране към стратегическо управление
Разлики: (стратегическото планиране завършва със стратегически план, след това този план може да остане на хартия, но друго е по-важно - то е самата реализация на сратегията. Задачата на планирането в стратегическото управление е да подготви стратегическите предпоставки за внедряване на стратегическия план)
- за да служи на стр. планиране, което е ефективен инструмент на стр. управление е необходимо да бъдат създадени съответните предпоставки я именно – системата на планиране да бъде част от системата на управление и да бъде задължение и отговорност на всички мениджъри – икономисти.
- необходимо е да бъдат създадени правила и ред за агрегиране и десагрегиране на плановете на различни равнища и координация на отделните нива.
- инф. с-ма трябва да осигурява цялостно потребностите на плановият процес
- своевременното планиране и прогн. са немислими без изчислителна техника.
- необходимо е целево обучение на ръководителите
Характеристики на стратегическото:
1.Сложен комплексен процес с дългосрочна ориентация.
2.Избор на няколко алтернативи в условията на неопределеност.
3.Осигуряване на баланс между възможностите на организацията, позицията на конкурентите и изискванията на потребителите.
Обект на стратегич. управл. са следните проблеми от дейността на фирмата:
1. които имат дългосрочна ориентация.
2. непосредствено свързани с глобалните и цели.
3. изпитват сериозно въздействие на външните фактори и изискват иновационни решения и крупни инвестиции.
4. могат да осигурят скок в доходите и рентабилността, характера му зависи от степента на неопределеност на външната среда, в корелация с промените от вътрешната среда.
Случаи:
1. Малка потребност. Прилага се адаптивното планиране. То представлява вземане на решение във връзка с промените, които настъпват във външната среда.
2. Външната среда е с малка неопределеност, а необходимостта от вътрешна промяна е висока.
Използва се комплексно интегрирано планиране с голям времеви хоризонт. Фирмата се стреми към оптимизиране на вътр. фактори и засилване на иновационните процеси.
3. Голяма степен на неопределеност на външната среда и малка степен от необходимост на вътрешни промени.
Анализ на външната среда не се поемат сериозни рискове, тъй като потребността от вътрешни промени е малка. Фирмите се приспособяват пасивно към изменението на външната среда посредством прогнозно планиране.
4. При голяма степен на неопределеност на външната среда и голяма потребност от вътрешни промени. Прилага се вариантният подход в планирането . Дългосрочното планиране от същ. потенциали на производството, а стр. планиране е ориентирано към създаване на нови изменения във фирмата. Дългосрочното планиране е едновариантно.
