Обикновенно под непарична вноска неправилно се разбира само понятието „апорт", вещна вноска , но така изведено съдържанието на непаричната вноска е стеснено само до прехвърлянето на материални имуществени блага . На практика предмет на апорт може да бъде всяка непарична престация, включваща всички елементи на имущество, дори някои по – особени форми на апорт като:
А)Апортиране на вещно право. Предмет на апортиране в сучая може да бъде както правото на собственост, така и отделни видове ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи.
Б) Апортиране на облигационно вземане. Тази непарична ипоска се извършва под формата на цесия. Изискванията за апортиране на вземане са последното да носи следните белези: да е имуществено, да е прехвърлимо и да е самостоятелно право. Апортирайки вземане,вносителят трябва да представи на дружеството и на съда доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, като предаде на дружеството всички документи, удостоверяващи вземането.
В) Апортиране на ц.к.. С изключение на т.нар безналични ценни книги, всички останали ценни книжа материализират права, които могат да бъдат упражнени чрез предявяването им, т.е. на практика се апортира комплекс оч организационни и имуществени права, носени от ц.к. Прехвърлянето на собствеността върху ценната книга се извършва в предписаната от закона форма: предаване на ценната книга на приносител, цесия за поименните ценни книги, джиро за ценните книжа на заповед.
Г) Апортиране на имуществен комплекс. Като особени разновидности се разглеждат прехвърлянето на предприятие на търговец и прехвърляне на наследствена маса.
Като относително обособен комплекс, съвкупност от права, задължения и фактически отношения, търговското предприятие е обект на правото и няма пречка да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Вноската следва да се извърши с писмен акт с нотариално заверени подписи, като вносителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците, чиито права или задължения са включени в апортираното предприятие. Направената непарична вноска подлежи на вписване в търговския регистър по партидите на вносителя и на дружеството.
Съществуват никои основни ограничения по отношение на имуществените елементи, които могат да бъдат предмет на апорт:
а) Предметът на апорта трябва да се намира в граждански или търговски оборот или да има световни или национални аналози;
б) Неговата стойност да може да получи парично изражение най-малко със средна степен на достоверност, даваща основание за счетоводната му трактовка като актив;
в) Предметът на апорт да е годен да служи за обезпечение на кредиторите на дружеството при тяхното удовлетворяване;
г) Не може да бъде предмет на апорт обещание за бъдещ труд или услуга
Съществен счетоводен въпрос е сделка ли е апорта и ако отговорът е положителен от какъв тип е тя?
Принципно апортирането е сделка, доколкото във всички негови форми и разновидности е налице прехвърляне на правото на собственост. За характера на тази сделка, обаче могат да се изведат поне три виждания:
I –во: От правна гледна точка се счита, че при апортирането е налице равопрехвърлителна сделка, реализирана при сложен фактически състав, в резултат на която се учредява членственно правоотношение. Този сложен фактически състав се състои от три самостоятелни събития:
- Едностранна правоучредителна сделка, извършена от напортьора и адресирана към общото събрание, с която заявява желанието си да учреди право на собственост върху свой актив в полза на дружеството с цел придобиване на капиталово участие. От счетоводна гледна точка тази сделка се реализира чрез самото записване на определен брой акции на дружеството;
- Многостранна организационна сделка, извършена от общото събрание под формата на решение за учредяване на акционерното дружество, в което се приема апорта, неговата оценка и самия вносител, като се определя на тази база и неговия индивидуален капиталов дял;
II - ро. Разгледан в исторически план съобразно действащите за времето си закони този въпрос е бил объркан в третирането му.
III – то: Третото виждане разглежда сделката като размяна на активи. При тази сделка инвеститорът прехвърля в полза на дружеството правото на собственост върху свой непаричен актив, а дружеството-правото на собственост върху акции, всяка от които материализира четири типа права, два типа от които са имуществени (правото на дивидент и правото на ликвидационна квота) и два типа са организационни (правото нл глас/участие в управлението и правото на информация).
Размяната трябва да се отрази или по справедливата цена на дадения в замяна или на приетия в замяна актив в зависимост от това, коя от двете оценки е по-точно определена. Доколкото и момента на учредяване на дружеството, то не разполага с информация за справедливата цена на своите акции, е разумно да се изходи от справедливата цена на апортирания непаричен актив Оттук пък произтичат въпросите, касаещи определянето на оценката на апортирания актив за целите на тази размяна:
1. Законово изискване е оценката на вноската да бъде определена чрез съдебна експертиза в състав от три вещи лица, назначени от съда по търговска регистрация на дружеството . Тук е важно да се отбележи, че по тази оценка активът влиза в имуществото на дружеството и се отразява по съответните имуществени сч. сметки.
2. Търговският закон допуска окончателната оценка на приетия като апорт актив да бъде дадена от общото събрание на акционерите, но при ограничението тази оценка да не надвишава оценката, дадена от вещите лица. На базата на тази оценка се определя индивидуалния капиталов дял на акционера, отразен по сметка 101 ОК, т.е. колко броя акции той ще получи при обявената единична НС. В този смисъл разли¬ката между двете оценки от гледна точка на дружеството е винаги положителна и следва да се третира като премия.
Счетоводно това е:
Д-т с/ка 426-1 Вземания по поискани от дружеството записани акции вещна оценка
на апорта
- анал. с/ка Учредителна, респ.емисия № / ....год.
К-т с/ка 101-1 Поискан, но невнесен ОК оценка на общото събрание
- анал. с/ка Учредителна, респ.емисия № / ....год.
К-т с/ка 105 Премии от емисия на акции евентуална емисионна разлика
а) Счетоводно изразена, тази размяна е неравностойна, т.е. инвестицията, отчетена в счетоводството на инвеститора не съответства на неговото индивидуално капиталово участие, видномо по сметка 101 ОК, водена от емитента.
За да се изравни стойностно инвестицията, отчетена при инвеститора с неговото капиталово участие в счетоводството на емитента, последният следва да прибави изкуствено към салдото на сметка 101 ОК и припадащата се част от положителната емисионна разлика, отчетена по сметка 105 Премии, свързани с капитал (респ. сметка 115 Резерви от емисия на акции).
б) Не може едно и също нещо да се третира по два принципно ралични начина. Става дума за разликата между вещната оценка и оценката на общото събрание. В счетоводството на дружеството тя е отчетена по сметка 105 Премии, свързани с капитал. Прилагайки последователно капиталовия подход при нейното отчитане, емитентът я разглежда като типичен капиталов отчетен обект, който никога няма да има отношение към финансовия резултат. Същевременно, прилагайки приходно-разходния подход, инвеститорът третира тази разлика като финансов приход, който макар и разсрочен, рано или късно ще се влее пряко във финансовия резултат и ще подлежи на данъчно облагане.
в) Така отчетена, посочената разлика при инвеститора е нереализиран приход от притежание на финансов актив, при което не може да има никакви разумни очаквания, а още по-малко и гаранции, че този приход ще се реализира във времето на прите¬жаване на инвестицията.