Лекции по Икономика

5. Международни одиторски стандарти

Терминът „стандарт” буквално означава образец, като от гледна точка на одита той се разглежда като набор от общоприети изисквания към работата на одитора. Чрез стандартите се установява минималното равнище на изпълнение и качество, което се очаква от клиентите на одитора. За разлика от одиторските процедури, които се изпълняват последователно, стъпка по стъпка и се изменят взависимост от различни фактори, каквито са: обем на дейността на клиента, счетоводна система и други, МОС се явяват мярка за качеството на изпълнената от одитора работа. Според замисъла на създателите на МОС тяхната главна особеност се заключава в това, че ако в едно съдебно производство са докаже последователното им използване от одитора, то от него може да бъде снета цялата или значителна част от отговорността му. Първоначално МОС са били създадени в САЩ и Англия, а след това и в редица страни. В тях се съдържат определени правила, които са първо формулирани в US стандартите, а именно:
 Одитът се осъществява само от лица, които имат съответната първоначална подготовка и опит в работата;
 По всички въпроси свързани с изпълнението на одита, одиторът трябва да проявява независимост;
 При изпълнението на одита и формиране на заключението следва да бъде демонстрирано професионално майсторство;
 Всеки одит трябва да бъде задължително предварително планиран;
 За да изрази мнението си одиторът трябва да събере достатъчно надеждни доказателства по време на разглеждането, наблюдението, разпитването и потвъждаването на получените данни;
 Чрез одиторското заключение трябва да се посочи дали са спазени праилата залегнали в ЗСч и в други нормативни актове.
Първите МОС са разработени от Комитета за международна одиторска практика, като постоянен орган на създадената през 1977 Международна федерация на счетоводителите IFAC. От 01.04.02г. този комитет носи името Съвет по международни стандарти за одит и сигурност. Освен разработването на нови стандарти съветът издава и препоръки, чрез които той ги доизяснява, те подлежат на актуализиране съобразно настъпилите изменения в одиторската практика. Различна е практиката по разработване и прилагане на одиторските стандарти. В някои страни като Австрия, Бразилия, Индия и др. МОС се използват като база за разработване на собствени национални стандарти. В други страни като Кипър, Малайзия, Нигерия и други е решено да не се разработват национална стандарти, като цяло се приемат МОС. И в трети страни, като Великобритания, САЩи Канада се прилагат само национални стандарти.
В България първите стандарти са национални одиторски стандарти 8 наброй и са подготвени от специалисти на ИДЕС през 1996г. След това бяха разработени още стандарти, като броят им стана 22 и те бяха в сила до юни 2003година. От 01.07.2003г. у нас вече действат само МОС.
МОС обхващат основни фази на одиторската дейност, а именно:
 Поемане на одиторски ангажимент;
 Планиране;
 Събиране на доказателства и озенката им;
 Примери на различни одиторски техники;
 Заключенията и докладите на одиторите;
Те следва да се спазват независимо от условията, при които се провежда одита. Следователно МОС в никакъв случай не са обвързани с търговското, счетоводното и данъчно законодателство в страната, в която се прилагат. Презназначението на МОС може да се систематизира в няколко пункта:
1. осигуряват приемливо качество на одита;
2. помагат на ползвателите да разберат процеса на провеждане на одита;
3. повишеват престижа на професията;
4. облекчават одитора при провеждане на преговори с клиентите;
5. осигуряват взаимовръзка на отделните елементи на одиторската работа.
Стандартите имат унифицирана структура. Текстово са разпледелени в секции. В структурата на секциите е направена разлика между одита и свързаните с него услуги. Към одита са включени 7 секции със стандарти:
 от 100 до 199 – въвеждащи въпроси;
 от 200 до 299 – общи принципи и отговорности;
 от 300 до 499 – оценка на риска и отговорност на оценка на риска;
 от 500 до 599 – одиторски доказателства;
 от 600 до 699 – ползване в работата на други лица;
 от 700 до 799 – одиторски заключения и доклад;
 от 800 до 899 – специализирани области.
Стандартите са номерирани със сериен код. За всяка секция могат да се открият до 100 стандарти, с изключение на 3 секции до 200, тъй като секциите са 7 общо теоретично могат да се открият 700 стандарта. Към другите ангажименти са всички 4 секции със стандарти. Тук секциите са 4 цифрени:
 от 1 000 до 1 100 – изложения за МО практика;
 от 2 000 до 2 699 – МС за ангажименти за преглед;
 от 3 000 до 3 699 – МС за ангажименти за сигурност;
 от 4 000 до 4 699 – МС за свързани с одита услуги.
Предназначението на първа секция е да подпомага одиторите при прилагане на стандартите. Те нямат силата на стандарти, а само се доразвива вече изложената материя в по-синтезиран вид, за някой от МС. Одиторът е изключително редки случаи е възможно да се отклонява от изискванията на МС. Това може да стане само при положение, че той е вътрешно убеден, че по този начин ще постигне по-добре целите на одита и е в състояние обосновано да защити отклоненията от правилата.