Същност на статистиката – произхожда от латинската дума статус и означава състояние – положение. От начало е служила за характеризиране състоянието на държавата (територия, брой население, държавно устройство, религия, армия и др.) За първи път думата статистика е употребена от немският учен Гофрид Ахенвал през 1748г. и затова той се смятал за баща на статистиката . С понятието статистика се свързват 4 представи:
1.статистическа информация – представя се най-често под формата на статистически източници-годишници, спавочници, сборници, таблици и др. изпълнени с много цифри и числа, които характеризират обема или равнището на дадено масово обществено явление, взето като статистическа съвкупност.
2. статистическа работа(практика) – това е работа, в резултат на която се получават статистически данни. Тя е станала професия на много хора. Те са производители на статистически данни, а техни потребители са: икономисти, социолози, инжинери и др.които градят своите научни познания в/у тях и правят анализи.
3. статистически метод – съвкупност от средства, способи,приоми, инструменти и др. за събиране , обработване, изучаване на статистическите сведения, данни, информация. Основно изискване на статистическия метод е да се изучават масовите обществени явления, да се определи количествената или характеристика и закономерностите в развитието им.
4. статистическа наука – възниква с появата и първоначалното развитие на капитализма.
Статистиката като практическа дейност (развитие на статистиката през вековете).
За да се изучават явленията и процесите в обществения и социалния живот е необходимо да имаме достатъчна по обем и всеобхватност информация. Наченки на събиране на сведения се откриват още в развитите робовладелски държави- Вавилон, Египет, Китай, Гърция, Рим. Събирали са се сведения за мъжете годни да носят оръжие, за броя на робите, за размера на имотите. Такива наблюдения са извършвани 3000 г.пр.н.е. Най – висока степен на развитие в древноста, статистическата практика получава в Римската империя, където се полагат основите на периодичните статистически преброявания. За първи път в Римската държава се създава орган наречан цензор който отговаря за събирането на тези сведения. При император Октавиан Август за първи път събраната информация се побликува в сборници.В периода на ранния феодализъм статистическата практика е в опадък, тя се съживява постепенно с развитието на занаятчийството, монифактурното производство и търговията, като за целта са правени различни наблюдения в/у стоките, цените и др. През този период на много места в Европа, Англия, Франция, Италия, Испания, Русия, Германия, започва да се издават сборници и книги съдържащи сведения за правените наблюдения. Силен тласък в развитието на статистическата практика дават провежданите в много държави реформи:- по времето на ПетърI (1672-1725)в Русия; - икономическите реформи на Колберт(1619-1683)в Франция и др. които дават началото към развитие и разширяване на статистическите сведения относно производството, търговията и финансовата статистика.
Развитие на статистиката като наука.
1. описателно направление – развива се през втората половина на 17в. в северна Германия. Неин представител е Херман Конринг(1606-1681). Той нарича статистическо държавовъведение. Най- ярък представител в това направление е Гофрид Ахенвал.
2. Таблично описателно- ярък представител на това направление се счита руския учен Иван Кирилов(1689-1737).
3. Политическа аритметика – развива се в Англия 17-18в. Характеризира се с това, че явленията в обществения живот не само се описват, а се изразяват с числа, количествено и се извършватанализи с цел разкриване на закономерностите. Представители – Джон Грант(1620-1674) и Уилям Пети(1623-1687).
4. теорияна вероятностите – възниква през 17в. и е застъпена в трудовете на Б.Паскал,Ферма,Берцоли и др. Тя спомага за осъвършенстване на инструментаризма на статистическите узучавания. Законът за големите числа се явява основния принцип в/у който се изучава репрезентативното статистическо изучаване.
5.съвременна статистическа наука – система от научни статистически дисциплини. Обща теория на статистиката, икономическа статистика, социална статистика, отраслова статистика.