Лекции по Икономика

22. Форми на данъкоподобния метод за набиране на ресурси. Такси, самооблагане, патенти, приноси и др.

Формите на данъкоподобния метод са най-близки до данъците, но те не са данъци. Основната разлика между тях и данъците се състои в това, че те се плащат доброволно и са възмездни. Такива са таксите, самооблагането, патентите, глобите, лихвите, конфискациите, приносите и др. Този метод е свързан преди всичко с прилагането на таксите – държавни и общински, които имат по-постоянен характер. Останалите форми не са свързани с реализирането на значителни приходи за фиска. Формите на неданъчния метод се различават от данъците.
Данъкоподобните приходни форми, наричани още “квазиданъци” са своеобразна цена на публично произведените и доставени блага, които обаче са продукт на публичния сектор а не напазара. Те са инстромент на фиска, който се прилага на принципа на ползата, а това предполага възможност за изключване от потреблението на благото.
Таксите са доброволни плащания за получаване на услуги от държавата или обществените учреждения. Те в най-добрия случай трябва да покриват разходите за предоставената услуга, но не и да носят печалба. Разглеждат се като цена на квази публичните блага. Тъй като таксите се ползват неравномерно от отделни индивиди, справедливо е тези, които ги потребяват да плащат тяхната цена.
Самооблагането е доброволна форма на участие на населението при изграждане на някои обекти от местно значение. Провежда се след референдум на територията на дадена община. Може да бъде в парична форма (3% от РЗ) или под формата на трудово участие.
Патентите са платежни разрешения за упражняване на дадена търговска или занаятчийска дейност и съответно реализиране на доход от тази дейност. Те се диференцират според бранша и големината на дейността.
Приносите представляват плащания на отделни лица в полза на държавата, поради факта че те са облагодетелствани от извършени държавни разходи. Например изградени от държавата в близост до техни имоти ЖП линии, ЖП гари, автомагистрални пътища, язовири и пр., които повишават цената на имота. Сега на практика не се прилага особено широко, поради възможността за екологични замърсявания, шум, предизвикани от тези обекти.
Лихви, глоби, конфискации, дивидет от дружества с над 50% държавно участие – това са плащания на лихви за просрочени държавни вземания и глоби за нарушаване на данъчното законодателство. Тези плащания не засяга всички граждани и нямат задължителен характер. Конфискациите са в полза на държвата за нарушаване на законодателството и могат да бъдат в натурална или парична форма. По бюджетите на министерствата и ведомствата се предвижда да постъпват значителни суми от дивидент.